13 септември 2016 / Българска йога

Бираджана йога

Бираджана йога

 

Медитирах си в тази поза, когато по алеята мина група туристи, водена от млада екскурзоводка. Погледна ме, обърна се към групата и каза: “Ето този човек практикува българска йога”.

Всъщност това е разновидност на българската йога, наричана “бираджана йога”. Друга такава е “ракиджана йога”, тя се практикува вечер.

Лятото беше приятно за медитация, но за съжаление отива на свършък. Идва зима, тогава ела да видиш какво се нарича “бахър йога”.
На турски “бахър” значи студ. Студ, но не какъв да е, а съчетан с влага, силен вятър и по възможност обилен снеговалеж. Върши работа и студ, съчетан с мъгла.

Котенцата

Котенцата са в отлично състояние. Станаха неразделни, лежат си едно до друго, ближат се, играят си и си живеят много добре.

 

Котката Надежда и Котката София

Котката Надежда и Котката София

 

**********************************

 

Биричка отвори, сух хляб нагъвай…

 

 

 

14 април 2016 / Котката Срамота и котето Безобразие

Последно писах в дневника как прибрах малкото коте София от тротоара и как то заживя у дома.

Нещата в развитие:

 

Сърчице от котки

Сърчице от котки

 

Около месец им трябваше да свикнат и да се сприятелят. Сега си лежат една до друга, играят си, гонят се, ближат се и се забавляват.

Котето София се оказа много добра душица – никога, ама никога не е посегнало да хапе или да дере. Има много мека, копринена козинка, шарките се виждат на снимката. С тая си козинка се прочу чак в Ловеч. Порасна много за тези месеци, източи се, стана едно щръкляво и си носи опашката вирната нагоре.
Яде като ламя. Обича хляб. Седнем да вечеряме, то посяга по масата. Късаме му залъчета хляб, то ги яде все едно са деликатес.
Гальовна е, мърка, но не обича да я вземат на ръце. Като я вземеш на ръце, мяука жално и се дърпа, бута с лапички да я пуснеш. Виж, седна ли на компютъра, моментално идва и ми се намества на скута. Сега докато пиша, тя ми топли на краката и мърка. Трогателна е като малко детенце.

 

Спят при нас в леглото. Надежда се завира под одеалото, София спи отгоре.
Две котки топлят повече от една.

 

Как котките се сдобиха с още имена

 

Домашните любимци освен официалното си име често носят и други, характеризиращи ги имена. Котката Надежда бива наричана още Мух-Мух, Моши-Моши и Хралупно коте. От март месец насам се сдоби с още едно име – котката Срамота.

Котето София бе наречено Безобразие.

До февруари всичко си беше мирно, тихо и блажено, но започнаха поразиите. София прояви необяснимо влечение да дъвче кабели. На нейна сметка се водят три usb кабелчета, едно зарядно за телефон, една уеб камерка, едни евтини слушалки и едни скъпи. Постепенно започна да посяга и на по-дебели кабели. Нещата не вървяха на добре, защото колкото и да криеш кабелите, все някой някъде е открит, а ако сдъвче кабел на 220 волта, ще се изпече. Според кулинарите котка не бива да се пече така, а първо се вари и после на фурна със зеле.

Разпитвах ветеринари, четох в мрежата как може да се отучи котка да яде кабел, съветите бяха най-разнообразни. В нашия случай резултат се получи с ясно обяснение со кротце со благо, че това е кабел и е много лошо да бъде дъвкан. Повече на кабели не посяга.

 

Март месец се разгониха и двете. Остави виенето нощем, тропането и обикалянето от стая в стая. Започна се ГОЛЯМОТО ПИКАЕНЕ.

Твърдят, че пикаенето навсякъде било приоритет на котараците, не толкова на женските котки. Нашите явно носят и по нещо мъжко в себе си.

София започна да пикае където свърне, често в мивките, във ваната, където види дупка – пикае. Надежда не остана по-назад.

Първо някоя от тях напика тостера за филийки. Изсъхна.
Напикаха ми една торба графики. Изсъхнаха.
Напикаха ми едни стари обувки. Хвърлих ги преди да са изсъхнали.
Напикаха ми рокерското яке. Все още съхне.
Както и да е. Търпим и стискаме зъби, но…

 

Една нощ, посред нощ, както си спя, усещам нещо топло и мокро по краката си. Ама много, като да се изля с кофа. Пипнах, подуших – котешка пикня. Хубаво, рекох, то понякога като те насвие, пикаеш където свариш. Философски погледнах, смених одеалото и си заспах. В тъмното не можеше да се разбере коя от двете свърши тая работа.

След две нощи – пак. Пак не се разбра коя беше.

СРАМОТА. БЕЗОБРАЗИЕ.

Сънят ми стана по-лек, в резултат на което на десетия път хванах Надежда в момента на действие. Со кротце и со благо й натрих муцуната в срамотата. Мисля, че ме разбра, защото от две седмици спя в сухо легло.

Днес вечерта, лампи светят, будни сме, щъкаме насам-натам, ще вечеряме. Котето София най-безобразно тръгна да пикае върху чантата на съпругата ми на фотьойла. Развикахме се, побягна. По фотьойла остана малка локвичка пикнато. Изчаках Софи да се покаже, хванах я и со кротце со благо натрих и нейната муцуна в безобразието, заедно с подобаващо обяснение.

 

Времето ще покаже дали Ляпчев е разбирал от котки.

 

*************

 

За изкуството ли питаш, как върви бизнеса?
Срамота е. Срамота и безобразие.

 

 

10 октомври 2015 / Котето София

Котето София

Котето София

 

Прибрах у дома малкото коте от улицата.
Три дни е спало под стативите, сутрин ме чакаше да го нахраня и да се пъхне в якето на топло. Не можех да го оставя на улицата да мръзне, идва лошо време, студ и мокротия. То горкото само козина и кости, явно е гладувало и студувало.

Минахме през ветеринар, напръска го против бълхи, сега тряба да му дам и хапче за глисти. По-нататък и ваксини.

Кръстихме го София. Порода – Глюкскатце (Glückskatze), което ще рече “Котка на щастието”. Има цвят на одеало.
Много е гальовна, само да я вземеш на ръце и започва да мърка много силно, като моторче.

Когато я донесох у дома, в първия момент се подушиха с Надя, даже си допряха муцунките и аз се обнадеждих, но само за няколко секунди. Малкото изръмжа, изсъска и оттам нататък нещата се развиха по обичайния ред. Всъщност не съвсем… София е оцелявала на улицата и няма никакво намерение да се дава, така че успя да задържи Надя на разстояние само с ръмжене и съскане. Сега София обитава кухнята, Надежда е при нас в хола, а коридорът е демилитаризирана зона. Гледат се от разстояние около четири метра, но не влизат в бой.

Надежда е в крайно лошо настроение, не дава никой да я пипне, ръмжи и съска най-вече по нас. Ясно изразена ревност и обида “ти не ме обичаш вече”.

И хора, и животни воюват за територия най-вече в сърцето ти.