10 октомври 2015 / Котето София

Котето София

Котето София

 

Прибрах у дома малкото коте от улицата.
Три дни е спало под стативите, сутрин ме чакаше да го нахраня и да се пъхне в якето на топло. Не можех да го оставя на улицата да мръзне, идва лошо време, студ и мокротия. То горкото само козина и кости, явно е гладувало и студувало.

Минахме през ветеринар, напръска го против бълхи, сега тряба да му дам и хапче за глисти. По-нататък и ваксини.

Кръстихме го София. Порода – Глюкскатце (Glückskatze), което ще рече “Котка на щастието”. Има цвят на одеало.
Много е гальовна, само да я вземеш на ръце и започва да мърка много силно, като моторче.

Когато я донесох у дома, в първия момент се подушиха с Надя, даже си допряха муцунките и аз се обнадеждих, но само за няколко секунди. Малкото изръмжа, изсъска и оттам нататък нещата се развиха по обичайния ред. Всъщност не съвсем… София е оцелявала на улицата и няма никакво намерение да се дава, така че успя да задържи Надя на разстояние само с ръмжене и съскане. Сега София обитава кухнята, Надежда е при нас в хола, а коридорът е демилитаризирана зона. Гледат се от разстояние около четири метра, но не влизат в бой.

Надежда е в крайно лошо настроение, не дава никой да я пипне, ръмжи и съска най-вече по нас. Ясно изразена ревност и обида “ти не ме обичаш вече”.

И хора, и животни воюват за територия най-вече в сърцето ти.

 

 

7 октомври 2015 / Малкото коте

Вчера следобед едно малко коте се привъртя край мен и реши, че може да се постопли на скута ми.

IMG_20151006_181208

Стоя в мен до вечерта, оставих го там, на алеята.

Днес сутринта взех храна и му сложих да хапне. За минути изяде цяло пакетче котешка манджица.

Малкото коте

Междувременно ходих да си взема кафе и се нагласихме да го пием заедно.

Малкото коте

Малко по малко се сгушваше все по-навътре в якето и накрая заспа. Отмърка близо четири часа на топличко.

Малкото коте

 

 

Малкото коте

След като се наспа, изяде още едно пакетче котешка манджица и ми прави компания до вечерта.

Не го прибрах у дома, защото нашата Надичка се държи много агресивно с други котки и има сериозна опасност за мъничето. Ще го обгрижвам на алеята.

 

***

 

Лятото беше трагично за изкуството, туристи почти нямаше, а местното население не е обладано от страст да купува картини.

Задава се неприятна зима.

 

20 февруари 2015 / Филм

Ровех в един куфар да търся друго, та попаднах на стара видеокасета. Това е филм-автопортрет, който правих за себе си като дипломна работа в Журналистическия факултет. Музиката е на Apocalyptica.

Снимахме на алеята, където работя и до ден днешен, и в галерията, която тогава имахме с М.
Всичко е истинско, макар да прилича на измислено.