27 септември 2019 / Черно камъче, бяло камъче

2 януари 2019

Майка ми си отиде от този свят.

Монахиня Ксения 1933 - 2019

Монахиня Ксения
1933 – 2019

Лек път, майко, накъдето и да води.

Надгробно камъче.

****************

29 март 2019

Блъсна ме автомобил, на пешеходната пътека на “Раковски” и “Московска”. Счупено дясно рамо.

Шофьорът избяга.

Един месец не работих, не рисувах, не излизах. Прочетох една камара книжки с меки корици.

Песента “Бау” до известна степен илюстрира състоянието ми през този период.

Черно камъче

****************

Април 2019

Изгониха всички художници и антиквари от мазетата, които ползвахме за складове на ул. “Московска”.

Мръсно камъче.

****************

Май 2019

Намерихме друго мазе, в кооперация на жълтите павета.

Жълто камъче

*****************

Юли 2019

Рамото ми се оправи дотолкова, че да мога да рисувам.

Народен театър "Иван Вазов"

Народен театър “Иван Вазов”

Рисувано камъче.

********************

Август, септември 2019

Кацаха ме мохи.

Търкалящо се камъче.

***********************

Септември 2019

Изгониха ни и от мазетата на жълтите павета. Други за момента не можем да намерим.

Ще трябва да мъкна картините с трамвая.

Тежки камъни.

1 декември 2016 / Гълъби

Ноември в средата беше. Слънчице, но студено. Взех си сандвич един ден, седя, ям си го. Един гълъб дойде, кацна ми на коляното и “Дай ми малко…” Чупнах от хляба, дадох му, от ръка кълве. Дойде и втори. И трети. Накацаха ми по краката и разделих половината сандвич с тях.
Явно студът и тях притиска, защото обичайно не са толкова доверчиви към хора.

На другия ден взех един хляб, изсипа се цялото ято, може би двадесет-тридесет птици. Едни по мен кацаха, други от земята ядоха.

На третия ден вече им взех жито. В краката ми вреше от гълъби.

Колегата вдясно, който продава на жена си картините, дето цял свят му е крив и му свиди дори когато друг на други милостиня дава, взе да прави скандал, че видиш ли, един гълъб му кацнал на статива. Как тъй ще каца тоя крилат плъх по шедьоврите, току-виж ги насере…

Заради тая работа вече не си говорим, а аз храня гълъбите на друго място, по-далеч от френската живопис. Загуба велика, аз и без това едва го понасях.

 

***

 

Котенцата

Котенцата са добре, но ние не сме. Надежда се разгони още в края на октомври и продължава и до днес с кратки прекъсвания. Едно, че вие ужасяващо, второ, че вие и денем и нощем, а на това отгоре и пикае. Пикае по ъглите, по фотьойла, по чантите, по леглото, по одеалата, по възглавниците, по главите ни нощно време пикае. Страшна работа.
Бой не помага, триене на муцуната в пиканото не помага, сега химическа война водим – взех някакъв препарат от зоомагазина “против пикаене”. Пръскам навсякъде. Мирише гадно. И НЕ ПОМАГА.
Трябваше това лято да ги кастрираме и двете, но пусти пари, все няма.

 

***

 

Други оплаквания

 

Болеше ме кръста, не много, мускулите бяха схванати. Болката баааавно слезе надолу и сега ме боли и задникът.
Стана студено, сняг заваля.

Идват четири месеца гадост.

 

 

 

13 септември 2016 / Българска йога

Бираджана йога

Бираджана йога

 

Медитирах си в тази поза, когато по алеята мина група туристи, водена от млада екскурзоводка. Погледна ме, обърна се към групата и каза: “Ето този човек практикува българска йога”.

Всъщност това е разновидност на българската йога, наричана “бираджана йога”. Друга такава е “ракиджана йога”, тя се практикува вечер.

Лятото беше приятно за медитация, но за съжаление отива на свършък. Идва зима, тогава ела да видиш какво се нарича “бахър йога”.
На турски “бахър” значи студ. Студ, но не какъв да е, а съчетан с влага, силен вятър и по възможност обилен снеговалеж. Върши работа и студ, съчетан с мъгла.

Котенцата

Котенцата са в отлично състояние. Станаха неразделни, лежат си едно до друго, ближат се, играят си и си живеят много добре.

 

Котката Надежда и Котката София

Котката Надежда и Котката София

 

**********************************

 

Биричка отвори, сух хляб нагъвай…