Обратно броене – Ден -1

08.07.2010

Снощи за пръв път от месец насам спах като човек. Откъртих още на полувремето на германския мач. Сутринта научих, че паднали. Тоя октопод ги урочаса.

Сутринта ме събуди телефона, направо не знаех на кой свят се намирам и кой ден е.

Облачно и студено. Обезсърчаващо ли? Ни най-малко. Седемнадесет години ме валя и ме духа, няма да ме уплаши.

М. каза, че решението ми е тотална лудост, но ме подкрепя напълно.

Разравям тавана за стативи, столове, найлони, всичкия реквизит на уличен художник. За късмет имам стотина целофанови пликове, ще стигнат на първо време.

Маман се обади, пращала ми 300 лева запис по пощата. Още не знае за напускането, но бас хващам, че е усетила. Казах й да ми звънне събота-неделя. Направо като от небето паднаха тия пари,  бяхме останали с трийсетина лева.

Направихме си малък празник у дома, с торта с четири свещички – по една  за всяка изгубена година. Все едно имам рожден ден и съм пак на двадесет години.

Leave a Comment