Септември беше хубав за изкуството, с тихо и топло време. Златно лято, плавно преминаващо в златна есен.
В един музикален магазин ми позволиха да пипна, че и да се снимам с китара, струваща единадесет хиляди лева.
Ibanez 20th Anniversary Surfing with the Alien Joe Satriani
Ibanez Joe Satriani
Не бих нарекъл тази китара “кичозна”, от уважение към Джо Сатриани. Нека я наречем “живописна”. Не пробвах да свиря на нея, защото не мога да изсвиря нищо на Сатриани, а и момчетата й трепереха много, нали е най-скъпата китара в магазина.
Не почувствах никаква тръпка към нея. Едно на ръка, че Ibanez никога не са ми харесвали особено (говоря за външен вид) и друго, че определено стои нелепо с това ми облекло. Представи си да се изтъпаня пред публика и да изсвиря Bad To The Bone (първите дванадесет такта). Виж, Flying In A Blue Dream е друго нещо. Впрочем, на този клип дори и той не свири с нея. Свири с чисто бяла китара.
Ходих и в другия музикален магазин, дето са Фендерите, да се снимам с Блекморския бял Фендер (тоя същия в страничната колона на страницата). Бяха го продали (той струва по-малко от две хиляди лева).
Ако искаш да изглеждаш ексцентрично – вземи си Ibanez 20th Anniversary Surfing with the Alien. Ако искаш да изглеждаш свирепо – черен Fender Dave Murray Stratocaster®.
Ако искаш да изглеждаш свръхестествено…
Ritchie Blackmore
Свръхестественото свирене се подразбира.
Циганите на Сатурн
С тия кожени дрехи изглеждам донякъде заплашително. Оня ден си седя на пазара и дочувам музика от телефон, по-точно Pulp Fiction Soundtrack – Opening Theme. Таман си пиех кафето. Край мен минава циганин с джиесем. Викам “Ей, я стой малко ве!” – циганинът закова на място. Подадох му цигара, запушихме и заслушахме Криминале, на пъпа на София, на сто метра от протеста, металист и мангал заедно. Нищо против циганите нямам, да знаеш. Изразът “Циганите на Сатурн” ми харесва чисто литературно.
Светльо Витков – Президент
Откровено мой фаворит за президент на територията, наречена “Република България”. Поздрави за целокупния електорат.
Думатиту и киселото мляко
Ако живееш в чужбина и тъгуваш за българските домати и киселото мляко, да знаеш, че те вече не съществуват. Миналата седмица намерих в кухнята завряна найлонова торбичка с кило домати, купувани в края на август (имаше касова бележка с датата). Ако бяха едновремешните домати, щяхме да ги намерим още на другия ден. Тия си бяха като чисто нови – твърди, лъскави, все едно от калъп излезли.
Киселото мляко, завряно най-отзад в хладилника, със срок на годност изтекъл преди десет дни, имаше съвсем приятен вкус, без следа от каквото и да било вкисване.
Уроците по рисуване
Жорето напредва, нарисува четири картини, две от тях продаде и доказа три неща:
1. Който не е рекъл, той не е станал художник.
2. Независимо на колко години си, никога не е късно да станеш художник.
3. Няма число от тотото, дето не се е падало, и картина, дето не се е продала.
Толкова засега.
See You Later, Alligator.
