06 октомври 2011 / Китарата на Джо Сатриани

06.10.2011

Септември беше хубав за изкуството, с тихо и топло време. Златно лято, плавно преминаващо в златна есен.

В един музикален магазин ми позволиха да пипна, че и да се снимам с китара, струваща единадесет хиляди лева.

Ibanez 20th Anniversary Surfing with the Alien Joe Satriani

Ibanez 20th Anniversary Surfing with the Alien Joe Satriani

 

Ibanez Joe Satriani

Ibanez Joe Satriani

Не бих нарекъл тази китара “кичозна”, от уважение към Джо Сатриани. Нека я наречем “живописна”. Не пробвах да свиря на нея, защото не мога да изсвиря нищо на Сатриани, а и момчетата й трепереха много, нали е най-скъпата китара в магазина.
Не почувствах никаква тръпка към нея. Едно на ръка, че Ibanez никога не са ми харесвали особено (говоря за външен вид) и друго, че определено стои нелепо с това ми облекло. Представи си да се изтъпаня пред публика и да изсвиря Bad To The Bone (първите дванадесет такта). Виж, Flying In A Blue Dream е друго нещо. Впрочем, на този клип дори и той не свири с нея. Свири с чисто бяла китара.
Ходих и в другия музикален магазин, дето са Фендерите, да се снимам с Блекморския бял Фендер (тоя същия в страничната колона на страницата). Бяха го продали (той струва по-малко от две хиляди лева).

Ако искаш да изглеждаш ексцентрично – вземи си Ibanez 20th Anniversary Surfing with the Alien. Ако искаш да изглеждаш свирепо – черен Fender Dave Murray Stratocaster®.
Ако искаш да изглеждаш свръхестествено…

Ritchie Blackmore

Ritchie Blackmore

 Свръхестественото свирене се подразбира.

Циганите на Сатурн

С тия кожени дрехи изглеждам донякъде заплашително. Оня ден си седя на пазара и дочувам музика от телефон, по-точно Pulp Fiction Soundtrack – Opening Theme. Таман си пиех кафето. Край мен минава циганин с джиесем. Викам “Ей, я стой малко ве!” – циганинът закова на място. Подадох му цигара, запушихме и заслушахме Криминале, на пъпа на София, на сто метра от протеста, металист и мангал заедно. Нищо против циганите нямам, да знаеш. Изразът “Циганите на Сатурн” ми харесва чисто литературно.

Светльо Витков – Президент

Откровено мой фаворит за президент на територията, наречена “Република България”. Поздрави за целокупния електорат.

Думатиту и киселото мляко

Ако живееш в чужбина и тъгуваш за българските домати и киселото мляко, да знаеш, че те вече не съществуват. Миналата седмица намерих в кухнята завряна найлонова торбичка с кило домати, купувани в края на август (имаше касова бележка с датата). Ако бяха едновремешните домати, щяхме да ги намерим още на другия ден. Тия си бяха като чисто нови – твърди, лъскави, все едно от калъп излезли.
Киселото мляко, завряно най-отзад в хладилника, със срок на годност изтекъл преди десет дни, имаше съвсем приятен вкус, без следа от каквото и да било вкисване.

Уроците по рисуване

Жорето напредва, нарисува четири картини, две от тях продаде и доказа три неща:

1. Който не е рекъл, той не е станал художник.
2. Независимо на колко години си, никога не е късно да станеш художник.
3. Няма число от тотото, дето не се е падало, и картина, дето не се е продала.

Толкова засега.
See You Later, Alligator.

 

Leave a Comment