1 декември 2016 / Гълъби

01.12.2016

Ноември в средата беше. Слънчице, но студено. Взех си сандвич един ден, седя, ям си го. Един гълъб дойде, кацна ми на коляното и “Дай ми малко…” Чупнах от хляба, дадох му, от ръка кълве. Дойде и втори. И трети. Накацаха ми по краката и разделих половината сандвич с тях.
Явно студът и тях притиска, защото обичайно не са толкова доверчиви към хора.

На другия ден взех един хляб, изсипа се цялото ято, може би двадесет-тридесет птици. Едни по мен кацаха, други от земята ядоха.

На третия ден вече им взех жито. В краката ми вреше от гълъби.

Колегата вдясно, който продава на жена си картините, дето цял свят му е крив и му свиди дори когато друг на други милостиня дава, взе да прави скандал, че видиш ли, един гълъб му кацнал на статива. Как тъй ще каца тоя крилат плъх по шедьоврите, току-виж ги насере…

Заради тая работа вече не си говорим, а аз храня гълъбите на друго място, по-далеч от френската живопис. Загуба велика, аз и без това едва го понасях.

 

***

 

Котенцата

Котенцата са добре, но ние не сме. Надежда се разгони още в края на октомври и продължава и до днес с кратки прекъсвания. Едно, че вие ужасяващо, второ, че вие и денем и нощем, а на това отгоре и пикае. Пикае по ъглите, по фотьойла, по чантите, по леглото, по одеалата, по възглавниците, по главите ни нощно време пикае. Страшна работа.
Бой не помага, триене на муцуната в пиканото не помага, сега химическа война водим – взех някакъв препарат от зоомагазина “против пикаене”. Пръскам навсякъде. Мирише гадно. И НЕ ПОМАГА.
Трябваше това лято да ги кастрираме и двете, но пусти пари, все няма.

 

***

 

Други оплаквания

 

Болеше ме кръста, не много, мускулите бяха схванати. Болката баааавно слезе надолу и сега ме боли и задникът.
Стана студено, сняг заваля.

Идват четири месеца гадост.

 

 

 

Leave a Comment