10 октомври 2015 / Котето София

10.10.2015
Котето София

Котето София

 

Прибрах у дома малкото коте от улицата.
Три дни е спало под стативите, сутрин ме чакаше да го нахраня и да се пъхне в якето на топло. Не можех да го оставя на улицата да мръзне, идва лошо време, студ и мокротия. То горкото само козина и кости, явно е гладувало и студувало.

Минахме през ветеринар, напръска го против бълхи, сега тряба да му дам и хапче за глисти. По-нататък и ваксини.

Кръстихме го София. Порода – Глюкскатце (Glückskatze), което ще рече “Котка на щастието”. Има цвят на одеало.
Много е гальовна, само да я вземеш на ръце и започва да мърка много силно, като моторче.

Когато я донесох у дома, в първия момент се подушиха с Надя, даже си допряха муцунките и аз се обнадеждих, но само за няколко секунди. Малкото изръмжа, изсъска и оттам нататък нещата се развиха по обичайния ред. Всъщност не съвсем… София е оцелявала на улицата и няма никакво намерение да се дава, така че успя да задържи Надя на разстояние само с ръмжене и съскане. Сега София обитава кухнята, Надежда е при нас в хола, а коридорът е демилитаризирана зона. Гледат се от разстояние около четири метра, но не влизат в бой.

Надежда е в крайно лошо настроение, не дава никой да я пипне, ръмжи и съска най-вече по нас. Ясно изразена ревност и обида “ти не ме обичаш вече”.

И хора, и животни воюват за територия най-вече в сърцето ти.

 

 

Leave a Comment