10 септември 2011 / Уроци по рисуване

10.09.2011

За статистиката – август месец беше прекрасен за изкуството. Времето беше тихо почти през целия месец, имаше само два студени дни, дъждове почти не валяха, бури и градушки – никакви. Жегата беше от класа, но аз почти не я усетих под дебелата сянка.

Взех си някакви рокерски боти за есента, продавачката твърдеше че са български, въпреки че на кутията имаше турски надписи. Били за износ, плевенско производство. Надявам се да изкарат три месеца, докато дойде сериозният студ.

Миналата година лятото искаха портрети през ден, сега пък питат за уроци по рисуване.

Уроци по рисуване не давам.

По изключение през годините учих няколко човека да рисуват, но те не искаха нито в гимназии да влизат, нито в академии. Искаха просто да ги науча как се работи с моливчета, четки и боички.

Август месец съседът ми от дясната страна, Жоро, който не е художник, никога не е рисувал, поиска да го науча да рисува пейзажчета. Много мерак му било.

Започнахме с планинско пейзажче – небенце, планинки, елхова горичка, езерце. Родопска идилия. Той си го избра от няколко снимки, на пръв поглед лесно. С всичко се справи чудесно, с относително малко напътствия и намеса от моя страна, докато не стигнахме до водата. Там му казах:
– Нали си спомняш как направихме гората? С какви боички и по какъв начин?
– Да, спомням си много добре – отвърна.
– Чудесно. Сега трябва да повториш същото, само че огледално обърнато във водата.

Кофти номер от моя страна, но така човек се учи. Поизмъчи се Жоро, но успя да направи и отражението, леко развълнувахме водата и стана много приятно. Изобщо не приличаше на картина, рисувана от човек, който за пръв път хваща четка и бои. Леко импресионистично, свежо, много добър резултат.

След това хвана да рисува слънчогледова нива. Там се справи почти сам, без да пита, с малки изключения, които по-скоро бяха да се увери, че е на прав път, а не да се чуди накъде да хване. Слънчогледовата нива също стана много добра.

Жорето й сложи хубава рамка и я изложихме на статива. Сега ме е яд, че не я снимахме, защото на третия ден я купиха някакви японки. Великото събитие се случи навръх Девети Септември, празник за мнозина.

Въодушевлението няма граници и днес ходихме да купим на Жоро първите боички от Шипка 6. Взехме от българските, по два и петдесет тубичката. Цяла торба маслени бои за шестдесет лева. На другия щанд една тубичка Royal Talens Rembrandt струва четиридесет и седем лева. Казах му, че от тях ще си вземе по-нататък, като продаде още няколко картини.

Колегите художници

любопитно наблюдаваха процеса на обучение и не пестиха коментарите си.

Снимка на стативите на конкуренцията отсреща:

Картините на конкуренцията

Картините на конкуренцията

Виждаме с какъв размах и в какви мащаби работят.

Слушахме поучения, че то така не се става художник, трябва да се ходи на уроци при професионалист, освен това къде се е видяло график да разбира от живопис. Ние ги питахме при кого са се учили Ван Гог и Гоген, и дали Бийтълс са завършили Консерватория.
Дадоха ни ценно ноу-хау как се рисува небе – “вземаш едно парцалче, топиш го в синичкото и тупкаш”. Попитах от какъв плат да е парцалчето – памук, вълна или полиестер. До уточнения в ултрамарин ли се топи или в кобалтова синя не стигнахме.

Както и да е, Жоро вече рисува третата си картина и за конкуренцията се очертава мрачно бъдеще – като нищо ще им вземе хляба.

Успех, Жоро
🙂

Starter Kit за художници

3 Comments About “10 септември 2011 / Уроци по рисуване”

  1. EJ says:

    Честит Рожден Ден ! С надежда че серията с 4 ще е най- успешна от всичките до сега. Бъди жив и здрав !

    ЕJ

  2. EJ says:

    🙂 Like it :)))

Leave a Comment