11 август 2011 / Жега, студ и клозетни несгоди

11.08.2011

Да драсна няколко реда в месечника на уличния художник.

Юли беше хубав за изкуството, август също се очертава такъв.

Времето в метеорологичния смисъл – валяха ме няколко пороя, градушки нямаше. Август започна със Светите Жижници, които продължиха до девети. На девети август температурите удряха около 36 градуса по Целзий. Десети август можем да отбележим като Света Зъзница – 17 градуса. Аз бях по сандали. Днес, 11 август, до два следобед си беше студ, след това Райчо изгря, та ни стопли кокалците.
Четох, че на “Шишман” магазините били вече зареждали зимни ботуши. Може би е добра идея още по средата на август да си взема ботуши. Два чифта, с оглед амортизацията.

Клозетни и други несгоди

Юли месец останахме без тоалетни на пазара. Имахме си три пластмасови пикалища, находящи се зад Военния клуб, до боклукчийските кофи. В една прекрасна джулай морнинг изчезнаха. Според неофициална информация, пицарията, находяща се също зад Военния клуб, протестирала, че пикалищата въвоняват околността и като източник на миазми трябва да се премахнат. Верно въвоняваха, защото пикалищната фирма ги празнеше веднъж седмично. В резултат сто човека нямаме къде да пикаем и част от нас пренасочиха струите към пицарската тоалетна (срещу 50 стотинки), другите не знам къде ходят. Предполагам, че клозетния оборот на пицарията е скочил забележимо.
Аз лично потребявам безплатно тоалетната на кафенето, от което си взимам кафе, засега ме търпят.
Бях доста редовен клиент на пицарията, водех и приятели, но заради тая клозетна мизерия никога повече няма да стъпя там.

Юли месец пак се продъни ауспуха на колата, на десет сантиметра от предишното място. Киро го завари, но стария кюнец не е ясно още колко ще изкара. Докато заваряваше кюнеца, аз си вадех поуки, че под круша не бива да се паркира.

Това става, като паркираш под крушата.

Това става, като паркираш под крушата.

Добре, че в София не са насадили круши вместо кестени.

Нови графики

От август на статива – четири нови графики.

Бонсай

Бонсай

Мъничък човечец се катери по мъничката си стълбичка с мъничката си кошничка на мъничкото си дръвче да си бере мънички ябълчици. Може и круши да са, на графиката не личи ясно.

 

Четки

Четки

Натюрморт с четки.
Жилището, което обитаваме, освен ателие се явява и оранжерия. Любимата ми отглежда орхидеи и се преплитат по шкафа с четките.

 

Libertango

Libertango

Вдъхновено от Astor Piazzolla. За пръв път го чух още в гимназията, в изпълнение на Grace Jones. Сега го преоткривам в изпълнението на един невероятен японец – Oshio Kotaro. Сякаш е писано за него. Наблюдавай изражението на лицето му, докато свири, не мога да го опиша. Дължа тази графика точно на японеца и невероятното му изпълнение.

 

Идва ред и на най-драматичната графика. Либертангото само на пръв поглед е драматично, всъщност е лирично.
Истинска древна трагедия се разиграва на моста.

Лейдизенджентълмент, летмиентътейню:

Магаре

Магаре на мост

Проследи вектора на тягата – до върха на опашката. Старецът няма никакъв шанс. Поне да беше разтоварил дисагите.
Това е графична версия на оная живопис, която без съмнение замина право за Лувера.

Имам още три графики измислени, остава да ги нарисувам. Очаквай ги на статива през есента.

Leave a Comment