11 октомври 2010 / Три месеца свобода

11.10.2010

Точно три месеца, откакто се върнах на пазара. Съжалявам ли за топлата фирмена атмосфера? Ни най-малко. Както казах на един приятел – по-добре да трепериш от студ, отколкото от нерви.

Въпреки глобалното затопляне, в София настъпи локалното застудяване. В събота стоях цял ден на студа, в резултат на което носът ми текна като скъсан магистрален водопровод.
Трябват ми нови ботуши и дебели панталони. Дънките определено не са за студено време. Рокерското яке върши добра работа нагоре, беше ми студено само на краката.
В неделя стоях у дома и се лекувах с колдрекс, упсарин и спане. Доскоро се чудех защо ароматизират тоалетната хартия, а то било да ти мирише, като си бършеш носа. При хрема – Милде Дзен Гардън. Освен източния аромат, не си протриваш носа – мека е, нали я правят от хамстери.

Ден днешен понеделник, единадесети октомврия двеилядиидесето лето. Германският канцлер Меркел щяла да идва, ореваха новините още от сутринта. Чудех се дали ще работим само половин ден, или цял ден ще задръстват града с черни лимузини. Не е за вярване – никакви церемонии на Александър Невски. Къде я посрещаха, не е ясно. Все едно, за изкуството беше магарешки ден.

Направих малко снимки за спомен.

Есенни листа

Есенни листа

Това са дърветата над главата ми. Когато грее слънце, цветовете са приказни. Само отбелязвам – в София от началото на октомври не е гряло слънце.

Въпросът с яденето на пазара не е много добре уреден. Вариантите са: да си носиш сандвичи от вкъщи, да купуваш сандвичи от околните дупки за бързо хранене, да ядеш на ресторант, да ядеш гевреци.
Купувам гевреците от една възрастна жена, за която се явявам нещо като корпоративен клиент, защото взимам по пет геврека накуп. Всеки ден.
Да не мислиш, че ги ям само аз? Имам ято гълъби за изхранване…

Компания за обяд

Компания за обяд

Никак не ги е страх, кацат по стативите, навират ми се в краката, един пробва да се закрепи на главата ми.
В офиса също опитвах да храня гълъбите, ама някой ревна, че били осирали перваза. За тротоара няма проблем, свобода и за хората, и за птиците.
Спомням си една от простотиите ми във фирмата – отправих писмено запитване до началството има ли конкретна категорична заповед, забраняваща отглеждането на котки в офиса. В случай, че няма такава, имат ли нещо против да взема котка майка с четири малки котета за отглеждане? Отговорът беше НЕ, НЕ, НЕ, КАКВО ТИ СТАВА, ЗА БОГА, НЕ, НИКАКВИ КОТКИ В ОФИСА.

На пазара седим обикновено на сгъваеми платнени столове, но това съвсем не е задължително – можеш да седиш и върху стар телевизор, ако искаш.

Табуретка-телевизор

Табуретка-телевизор

От време на време разни хора се опитват да ми помогнат с блестящи бизнес идеи от сорта “Защо не пробвате в интернет?”. За тях специално – в гугъл държа първо и второ място от 214 милиона резултата за думатаграфика“. Резултатът е едно писмо с мили, окуражаващи думи от момиче на име Христина. Благодаря, Христина, трогнат съм.
Истината е в банер като този:

Уол-банер

Уол-банер

Изпращян с трафарет и автомобилен спрей на стената на ресторант “Уно”, на “Раковска”. На тия SEO не им трябва.
Представи си да започна да си лепя графиките по спирките и по стълбовете. ЙЙЙЙййййййяко, а?

Малко внимание да отделим за колегите. Дами и господа, представяме ви картината “Портрет на Ети”. Автор – (все още) неизвестен.

Портрет на извънземна

Портрет на Ети

Тая картина не е за пазара, мисля. Тя е направо за Сотби, с начална цена пет милиона паунда. На тротоара няма кой да я оцени.

Лека нощ, дами и господа, аз се пъхам в топлите одеала с Хистъри ченъл.

Leave a Comment