13 април 2011 / Книгите

13.04.2011

Има една книга на братята Стругацки – Времето на дъжда. Там се разказва за едни хора, които ако не четат – умират. От глад.

Научих се да чета на пет години. От скука. Маман работеше на Слънчев бряг в някакъв ресторант, миячка. Бяха ни дали служебно бунгало. Мен ме беше страх от голите охлюви (тогава ги имаше много) и избягвах да излизам навън. Книгата, от която се научих да чета, беше “Кой каза Мяу”.

Четенето се оказа приятно занимание. По-късно се научих да се вмъквам в книжарниците и да чета на място. Не ме гонеха.

Купувах си книги от руската книжарница, защото бяха много евтини, по-евтини от кифлите и баничките. Така научих руски. Спомням си, че много ме беше впечатлила думата “сугроб”.

В трети клас прочетох “Спасителят в ръжта”. Въодушевено крещях “Спете здравата, тъпаци!” пред приятелите на сестра ми. Горе-долу по това време маман накъса “Мартин Идън”, заявявайки, че това не е книга за малки деца.

В пети клас вече бях прочел (почти) всички книги в училищната библиотека и исках да се запиша в градската. Там искаха паспорт на родител. Наложи се да свия паспорта на маман за малко, за да се запиша. Имало е защо да го искат, защото при  поредното внезапно местене в друго населено място останаха две книги за връщане. Години по-късно получихме писмо от библиотеката, живеехме на още по-друго населено място. Хората си търсеха книгите с милиция едно време.

Маман в един момент взе да ми забранява да чета книги, за да не “окьоравея” или пък да “полудея”. За окьоравяването беше права – в гимназията вече имах четири диоптъра. За полудяването също може да се окаже права, макар и да не е точно заради книгите.

Сега си крещим на децата да се махнат от компютъра, за да не окьоравеят и полудеят.

Работата на тротоара има едно невероятно предимство – мога да си чета книги колкото си искам. Малко други професии предлагат този лукс.
В тъпата фирма за четири години успях да намеря време само за едно кашонче книги. Някак не вървеше да отворя книга на работното си място, щеше да е арогантна демонстрация на интелектуалщина. Задоволявах се само да им цитирам автори, за които не са и чували. Всъщност там изобщо никой никога нищо не беше чел. Щях да умра от глад, като онези хора на братя Стругацки.

Малко преди да напусна, отидох на “Славейков” и си купих всичко на Кафка, което можеше да се намери. Малко след като напуснах, пак отидох на “Славейков” за още книги (там имам един приятел, поет, Пламен Божилов). Висях зад сергията и си говорех с Пламен, дойде някакво момче да търси Албер Камю. Рекох му да не чете такива книги, за да не си напусне работата. Дадох му пример с мен и Кафка.

Зимно време навън не може да се рисува, когато духа вятър или вали дъжд – също. Обаче може да се чете!

Цяла зима четох, нагълтах се хубаво. Купувам книги от кашоните по градинките. По два лева. На цената на вестници.

Една от книгите, които прочетох тази зима (за пореден път), беше “Страдание и възторг” на Ървинг Стоун. За пръв път я четох в шести клас. Може да се каже, че е повлияла твърде много върху начина ми на мислене и избора на професия. Почти толкова, колкото ми повлия Ричи Блекмор в гимназията. Исках да ставам музикант, но така и не се получи.

Днес препрочетох “Германия, мръсна приказка” и “Балада за Георг Хених”. Отново ме хванаха за гърлото. Виктор Пасков е написал брилянтни книги, които ще имат стойност и след двеста години.

Много от графиките ми са провокирани от книги. Тази пък е рисувана в библиотека.

Вехтошар

Вехтошар

Бяхме в Народната библиотека с М., тя четеше за някакъв изпит, а аз рисувах графиката.

Трудно ми е да изредя всички книги, които по един или друг начин са ми повлияли. Или пък всички автори.

Подреждането е произволно.

Библията, Гръцката митология, Ървинг Стоун, Сервантес, Селинджър, Стругацки, Азимов, Джек Лондон, Кафка, Вонегът, Капоти, Джоузеф Хелър, Карл Май, Сенкевич, Чандлър, Жул Верн, Клифърд Саймък, Артър Кларк, Даниил Хармс, Зошченко, Чудомир, Емилиян Станев, Димитър Димов, Талев, Антон Дончев, Виктор Пасков, Вапцаров, Смирненски, Ботев, Стивън Кинг, Станислав Лем, ДЪГЛАС АДАМС, Андерсен, Вилхелм Хауф, Джон Ленън, Лоренцо Каркатера, Уилям Уортън, Виктор Юго, Гогол, Братя Грим, Даниел Дефо, Джером К. Джером, Чарлз Дикенс, Александър Дюма, Емил Зола, Владимир Зарев, Джак Керуак, Кен Киси, Екзюпери, Хемингуей, Бранислав Нушич, Оруел, Владимир Войнович…

Списъкът не е изчерпателен. Количества автори на фантастика, криминалета, шпионски романи и прочее меки корици, които дори не си спомням, освен ако не ровя в кашоните (имам добра памет кое съм чел).

Философия избягвам да чета – имам навика да споря с авторите. Да спориш с философ е безнадеждна работа…

Някой друг ден за Фукуяма…

Как пропуснах да отбележа времето и времената…
Април се очертава като малко по-добър за изкуството. Времето от една седмица е отвратително – три дни духаха урагани, сега пак духа, но не чак да те отнася, облачно, студено, пръска дъжд, гадост.

Какво означава “Дърти Мъди у Ветър / Dirty Muddy Weather”? Буквално преведено от английски – “Мръсно кално време”. На тротоарен български означава ветър, който ти качва мъдете на камбанарията.

**********************
Някой се е натресъл на Дневника ми, търсейки с гугъл “боян на свобода ли е”.
На свобода съм, абсолютна, истинска свобода.
🙂

3 Comments About “13 април 2011 / Книгите”

  1. Elia Jekova says:

    :)))
    Svobodata Sancho, se krepiyla na v’rha na boinoto kopie:)))

    A i Bog znae kolko e svobodna tazi boina Svoboda:)(:

    Neshto kato svobodata na galeriite , galeristite i prochie….:)(:

    A po vuprosa za absoliutnite neshta , koi li Tsar dokazva , kazva i razkazva che e Tsar?..

    Zdravo ~

  2. Elia Jekova says:

    It doesn’t interest me what you do for a living.
    I want to know what you ache for &
    If you dare to dream of meeting your heart’s longing.

    It doesn’t interest me how old you are.
    …I want to know if you will risk looking like a fool
    For love,
    For your dream,
    For the adventure of being alive…

Leave a Comment