14 март 2011 / Дървените яйца

14.03.2011

В далечната 1998 г. нарисувах първите си дървени великденски яйца. Рисувах икони върху яйцата, с темперни бои. Отначало беше доста трудно, докато свикна как да хващам яйцето, без да се изцапам и без да го размажа. Когато беше топло, рисувах на улицата, на хората им беше интересно да гледат.
Със заготовките (чистите дървени яйца) нямаше проблем тогава, правеше ги на струг някакъв дърводелец от Банско. Беше ми навъртял два сандъка яйца и поставки. Стигнаха за години наред.

Миналата година, като се върнах на пазара, затърсих стругар да ми направи заготовките. Банскалията отдавна бил прекратил дейността. Оказа се, че в цяла София, два милиона население, няма стругар, който да е навит да прави такова нещо. Убиваха ме, като кажеха “Дай модел.” Какъв модел да ти дам, бе, нямаш ли яйца в хладилника? Връткаво било, пипкаво било, материал нямало. Един се хвана все пак да пробва, направи ми десет яйца … ужас. Две от тях наподобяваха яйце, останалите бяха някакви странно заоблени конуси и паралелепипеди. Грозно нащърбени, на места прегорели. Тоя човек нито си е наострил ножовете, нито е уцелил подходящите обороти на струга. Донесе ми ги, хвърли ги и рече, че не ще пари, щото се измъчил, порязал се на струга, изгорил сумати ток и в крайна сметка това не било за него работа. Щял да си върти “свещници за сватби” и да взема по шейсет лева на свещник.
Друг майстор се намери, наистина добър точно в правенето на дървени яйца, ама той от Априлци ли, от Троян ли, някъде там. Той пък ни телефон има, ни нищо. Трябва да бия път до селото му, да поръчвам, пък после да ходя да си ги вземам, но това не е кой знае какъв проблем. Проблемът е, че на заготовка дървено яйце иска такава цена, че то се равнява на полускъпоценно.
От двата пълни сандъка бяха останали една торба яйца, нарисувах ги още миналата година. Лятото вървяха горе-долу, зимата – никак. Нормално.

Преди десетина дни, в началото на март, баш в най-големия студ, идват мъж и жена при мен, искали били да вземат яйца “на едро”. То какво едро, като са ми останали съвсем малко. Предложих им да вземат всичките, които имам, на четвърт от цената. Забележи, не с 25% отстъпка, а на 25% от цената. Окей, рекоха, ще дойдем в понеделник-вторник.
Не дойдоха нито в понеделник, нито във вторник, ни в сряда. Дойдоха в неделя, айде, викат, давай ги. Погледнах слънцето на небето и рекох “Помните ли колко градуса беше температурата, като уговаряхме сделката? Минус петнадесет. Сега колко е? Петнадесет градуса над нулата. Би трябвало да знаете, че най-доброто време за сделки е лошото време…” Чак се обидиха. Имало и други художници, дето рисували яйца. Чудесно, че има. Те си тръгнаха без яйца, аз си тръгнах без пари, танто за кукуригу.

Забавни случки имах с тия дървени яйца. Като бях студент, отидох един ден във факултета и викам на колегите “Айде на бас, че имам дървени яйца!” и си държа ръцете в джобовете на дънките. А на бас, а на бас, току извадя от джобовете две дървени яйца и оп, дай кафетоооо…

Беше ме спрял един път катаджия, да изкара и той нещо. Ама ноември беше, пак студ някакъв. Разпитва ме кво ша прайм, къв съм, що съм, викам “Абе човек, остави ме бе, пари нямам, аз съм беден уличен художник.” Той “Ааа, вие там на Александър Невски много пари правите, знам аз!” Какви пари бе, старши, знайш ли кво продавам? Дървени великденски яйца. През ноември представи си как се харчат… Показвам му ги, да се убеди, че не лъжа, той вика “Ебаси”, взе си едно яйце “за късмет”, та отървах глобата.

Дошло им е май времето да отидат в историята дървените ми яйца. Останали са ми двайсетина, до Великден се надявам да свършат.

Великденски дървени яйца

Великденски дървени яйца

 

Leave a Comment