15 февруари 2011 / Нова Година – нови графики

15.02.2011

Миналата година започнах дневник, който се преоформи в седмичник, а сега можем да го наречем месечник. Както върви, току виж станал годишник.

Първо, Честито Рождество Христово и Честита Нова 2011 Година, моля да ме извините, че ви ги честитя чак през февруари.

Празниците ги прекарахме у дома, тихо, кротко и семейно. Тази година вместо високотехнологични продукти подарявах на близките си картини. В дните по празниците нарисувах две нови графики.

Танц

Танц

Railway To Heaven

Railway To Heaven

Първообразът на тази, вдъхновена от Led Zeppelin е  фотомонтаж от преди няколко години.

Измислих още две графики, но искат доста работа, така че най-вероятно ще видят бял свят през март – април.

Януари се оказа по-отвратителен и от декември, почитателите на изкуството могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Студ брах много, имаше дни с температура около минус петнадесет градуса (по Целзий).

Невероятна случка в началото на януари

На десети януари рано сутринта щерката трябваше да лети за Германия. Станахме в три и половина, за да успея да я закарам до летището и да хване самолета в пет и петнадесет. Страшен студ, а по Цариградското се гмурнахме в мъгла, с нож да я режеш. По “Брюксел” ножът се изтъпи, а мъглата стана още по-твърда, трябваше моторна резачка. Опипом се добрахме до Терминал 2, успях да вляза в паркинга от втория път.

Модерността на летищния паркинг е стигнала до висши технологични нива. На входа стои робот, натискаш копче, плюе билетче. Стискаш билетчето в ръка, не го оставяш в колата, защото се плаща вътре в терминала. Навсякъде са наслагали заплашителни табели на тая тема. Влязохме вътре в залата, отидох на гишето да платя паркинга, щот съм наплашен яко. На гишето нямаше никой, но стоеше друга табела, сочеща към робот на няколко метра, който би трябвало да ми вземе парите за паркинга.

Отивам при робота. Чета инструкциите и на двата езика. Пъхам билетчето. роботът изписва “Нямате нищо за плащане, Nothing to pay” и ми изплюва билетчето обратно. Аз имам опит с високите технологии и пробвам още няколко пъти да му пробутам билетчето по четири различни начина, но резултатът беше същото недружелюбно отношение. Бе, викам си, сбъгясало се е желязото от кофтия климат и се дърпам настрана, за да гледам как ще се отнесе роботът с една друга жена. Жената пъхна билетчето, роботът изписа на дисплея “Дайте ми три лева”, тя му бутна петлевова банкота в дупката, а оня върна два лева на стотинки. Бахси, викам, тва май се оправи. Пак пъхам билетчето, роботът все едно ме е запомнил, пак същото – не ще пари и плюе билетчето обратно.

Това не може да бъде, мисля си, няма начин на паркинг да не се плаща, особено в София, еле пък на летището. Роботът на изхода сто процента няма да ме пусне да изляза, паникьосвам се и започвам да се оглеждам за помощ. Наблизо двама униформени ми гледат сеира. “Моля ви се, викам, помогнете, роботът се държи враждебно. Искам да контактувам с хуманоид!”. Униформените ме насочиха към гише “Информация”, на което дамски хуманоид ме изслуша и каза, че тая машина пак се е преебала и извика по телефона някакъв с администраторски достъп.

Админът се появи, влезе си в гишето, логна се в своята си конзола, пъхна моето вече порядъчно омачкано билетче в четеца си и системата отново изписа “Нищо за плащане!”. Той ми подаде билетчето и рече “Нямате нищо за плащане”.
Аве как нямам нищо за плащане, ве, викам, туй не мож да бъде ни сега, ни никъде – на паркинг да не ти вземат пари. Кво ша прая долу на изхода, като робота откаже да ме пусне?!?
Админът се ухили и рече, че ще е долу при робота и ако технологичния урод заяде, той ще реши проблема ръчно.

Щерката излетя благополучно в пет и петнадесет, следващите полети бяха отменени (за следващите два дни) заради мъглата. Луд късмет извади. И аз извадих невероятен късмет да паркирам на летището, без да ми вземат пари. То това по-приятно от новогодишен подарък….

***************

Аварии

Няма Нова Година без аварии, къде дребни, къде едри. При нас се размина с изгорял котлон на готварската печка и развалено тоалетно казанче. А, и изгоряла крушка на полилея. Както и някакква грешка в компютъра на колата, която пък се оправи от само себе си.

***************

Бедствия

Връхлетя ни Софийска Вода – пристигна фактура за 800 (осемстотин) лева. Какво са отчитали, какво са смятали две години – ЕБАХ ТАЯ СОФИЙСКА ВОДА.  Разсрочихме сметката за в бъдещето, с надеждата свършекът на света да дойде по-рано.

Добри новини

Надяваме се, надяваме се…

2 Comments About “15 февруари 2011 / Нова Година – нови графики”

  1. Диана says:

    “… с надеждата свършекът на света да дойде по-рано”

    Сега нали се сещаш защо все го обявяват за някоя дата свършекът, а той не свършва и не свършва.
    Защото всички чакат наготово.

    Цунки 🙂

  2. maria kaneva says:

    🙂

Leave a Comment