Станаха вече два месеца, откакто отново съм си на тротоара. Имам развитие – първата снимка е от първия ден, втората – днешна.
Вече са два статива графики, облякох етюдниците в скъпо кадифе, за маслата купих много изискани дървени стативчета, произведени в Англия. Направих и нещо като подиумчета, за да не стоят по земята (рано или късно ще завали). Все още нямам табела “Рисувам портрети”, някой ден ще сложа. Имам и още малко терен за развитие.
Днешният ден беше Празник На София. Честваха го пред църквата “Света София” на паветата. Разгониха ни, разбира се, изкуството пречи на администрацията. Изложихме си картините след като аристокрацията замина да празнува.
В ранния следобед и привечер пияни хора с костюми и вратовръзки се препъваха по пазара и блещеха кръвясали погледи в опит да разберат какви са тези шарени неща наоколо.
Приятен септемврийски следобед за графичните изкуства.













Какво да ругая ли трябва , за да де променят нещата?Може би трябва да се вземат мерки за стачка или пресканференция, за да се разбере, че има хора и с друго мислене.Че светът е многообразен и за всеси има място под слънцето.Необходима е повече толерантност и готовност за подпомгане идеите които са различни но носещи определен потенциал.
Забавен коментар, макар че не мога да разбера за какво идва реч.