18 април 2012 / Дъжд

18.04.2012

Много тъпо заглавие. “Дъжд”.
Сещам се за Даниил Хармс, дето седнал на новото си бюро и рекъл “Ей са ще измисля някоя особено умна мисъл”. Особено умна мисъл не можал да измисли, нито даже особено глупава.

Човек като не може да измисли нищо, говори за времето.
Първата половина на март беше кучешки студ и сняг, втората половина беше хубава. На първи април цял ден валя мокър сняг. Всъщност април до момента не може да се похвали с особено хубаво време, на Цветница беше студ.
На великденската събота удариха четири градушки, четвъртата ме уцели. Беше спряло да вали за момент, рекох да ида до пикалището (то е на около двеста метра от пазара), на връщане заплющя и ме размаза.
“Мокър от дъжд се не бои”, но от вятър се бои с основание. Гаранция за тежка настинка, така че събрах партакешите и се прибрах у дома. Настинката се размина, слава Богу.

Тия дни дървото цъфна и се раззелени.

Дървото цъфна

Дървото цъфна

Глупости, глупости, глупости…

Празници и традиции

Традицията у нас е на празници да преинсталираме компютъра.
Предишната “коледна” преинсталация доведе компютъра до състояние на инволунтарна дефекация, преведено на човешки – неволно насиране. Сегашната преинсталация се оказа малко по-добра, нещата тръгнаха от четвъртия път.
Речник на мръсните думи – “драйвер”. Едно тръгне, друго – не ще. Остава да подкараме скенера.

Нови графики

Имам една нова графика, но докато не подкараме скенера, бял свят няма да види. Ориентировъчно скенерът ще бъде подкаран на първи май, или на Гергьовден. Традициите трябва да се спазват.

Емпирична физика

Тоя, дето е казал, че мократа връв се изхлузва, греши. Мократа връв се затяга. Емпирично доказано.

Безмилостната математика

Март месец беше, когато дойдоха някакви хора при мен да искат портрет. Мъжът още не беше довършил изречението си “Искаме портрет на кума, седнал на маса и…” и ги поведох към колегата отсреща, художника-битовист.
Любимата му тема са сцени от народния бит, най-вече хора седнали на маса и ядящи нещо. Сметнах , че поръчката е много подходяща за него, както и той е най-подходящият художник за тези клиенти.
Говориха, ръкомахаха, заминаха. Той идва след малко, носи ми шоколад, щастлив, взел поръчката. Портрет – четири човека плюс две кучета. Не можел да разбере как така аз отказвам такава кардиналска поръчка, йбаси.
– Ти наясно ли си с математиката – викам – и какви са ти шансовете портретът да стане сполучлив?
– Ми не съм, какво искаш да кажеш?
– Искам да кажа, че ако рисуваш портрет на един човек, шансовете ти са 50/50. Или ще си прилича, или няма да си прилича. Двама души на портрет – шанс 25%. Четирима – 6.25%. Нека гледаме положително на нещата и не включваме кучетата в прогресията, защото шансовете ти ще паднат под два процента…
Това става март месец.
Сега сме средата на април, той още композира, рисува, преправя и вярва в шанса си. Успокоих го, че ако портретът на втория път не стане, току-виж на третия сполучил. То затова се казва “потрет”, щото не става, докато не потретиш.

Бедствия и аварии

През февруари, като мъчих да извадя колата от айсбергите, помниш, че източих два бойлера гореща вода и на водонагревателното устройство му изгоря копчето за он-офф. Купих от кварталния магазин бойлерско копче за два лева, китайско, плюс едно резервно. Първото изкара около седмица, или десетина дни. Второто успя да изкара една нощ.
Сърч по магазините в центъра, където намерих българско бойлерско копче, от друга пластмаса. То издържа месец. Сега пак е с българско, на около две седмици.
На тоя проклет бойлер не му трябва майстор, трябва му екзорсист. За нищо на света не си купувай бойлер марка “Теси”. Надявам се лятото да изкараме някой лев, така че да изхвърлим проклетото българско нещо и да го заместим с някакво чуждестранно.

National Geographic

За великденската ваканция натоварих бабата, дядото и внучето да ги карам на село. Излязохме от София, минахме няма и двайсет километра, заподскачахме по магистралата. Най-подходящото превозно средство за българските пътища не е нито джип, нито танк. Единствено ховъркрафт върши работа. Точно размишлявах върху това и внезапно двигателят почна да губи мощност. Смених предавката с по-ниска, оборотите продължиха да падат. Почувствах се като във филм по “National Geographic”, дето разследват самолетни катастрофи.
– Капитане, първи двигател губи мощност!
– Втори двигател?
– Нямаме втори двигател, капитане…
Пуснах задкрилките и заходих за кацане към аварийната лента. Смених на трета, после на втора.. а, дръпна. Имаме мощност, капитане! Шумът на двигател ролс-ройс е толкова успокояващ…
Закарах ги успешно до крайната точка и тръгнах да се връщам.
На магистрала “Тракия” едно от любимите ми места за спиране на връщане към София  е веднага след тунела. Мястото е като извадено от книга на Стайнбек.
Огромен паркинг, украсен с огромен ръждясал артефакт от времето на развития социализъм.

Социалистически артефакт на фона на залязващото слънце

Социалистически артефакт на фона на залязващото слънце

Надписът “Кока-кола” е артефакт от времето на демокрацията.

Артефактът от другата страна

Артефактът от другата страна

 

Бутилка бира заупокойно

Бутилка бира заупокойно

Като на гроб някой е оставил бутилка бира до паметника. Rust in peace, ръждясвай в мир.

От многобройните ламаринени бараки работи само една. Кафето има вкус и цвят на дизелово гориво.

 

 

Разкажи ми за зайците, Джо…

 

Leave a Comment