20 май 2011 / Музиката

20.05.2011

Първото звукоиздаващо нещо, което имах през живота си, беше български касетофон “Монтана”.

Касетофон "Монтана"

Касетофон "Монтана"

Моят беше оранжев. Подари ми го брат ми, като бях в първи клас. Имах и една касета с тогавашно диско. Дона Съмър.

Касетофонът се скапа бързо, спря да върти касетата, но за сметка на това от само себе си започна да хваща радио. Програма “Хоризонт”.

В трети клас бяхме на квартира, в която имаше някакъв радиограмофон. Първите ми плочи бяха на ABBA и Boney M.

В шести, седми и осми клас единственото звукоиздаващо нещо, което имах, беше мъничко транзисторче “Звездочка”.

Транзистор "Звездочка"

Транзистор "Звездочка"

Работеше само с батерии от девет волта. Или две големи плоски батерии “Никопол” от четири и половина волта, свързани последователно с жици и изолирбанд. На него за пръв път чух хард рок, по “Музикална стълбица” в петък вечер. Gypsy`s Kiss на Пърпъл.

 

В девети клас сестра ми ми подари ИСТИНСКИ УОКМЕН.  Нейни братовчеди, които работеха в Египет и имаха ДОЛАРИ, я завели в Корекома и тя вместо да си купи дънки, ми купила уокмен. Още го пазя някъде в куфарите. Историческо устройство.

Уокмен Unisef

Уокмен Unisef

Резедав на цвят, произведен в Япония. На слушалките имаше оранжеви дунапрени.

Проблемът с батериите беше тежък – харчеше чифт батерии на час. Или на касета. Тогава нямаше адаптерчета, каквито сега се намират по всяка будка. Приятел на сестра ми сглоби трансформаторче от 220 волта към три. Жак нямаше, така че вързахме жиците през корпуса. Добавихме и два малки говорителя вместо слушалките, така че да може да се слуша от всички в стаята. И се почна…

Първата касета (подарък от Мега Райкова, жива да си, Мего) беше концерта на Скорпиънс в Калифорния. Друга касета ми записа Тошо от Мездра. Hell`s Bells, малко Accept – “Metal Heart”, Manowar, Twisted Sisters и подобни.

Харчех си парите за касети, купувани от оказиона. Само там имаше чисто нови TDK. Десет лева за една празна касета (по времето на соца това си бяха пари). Записваха ми ги в едно гаражно студио (каталога с метъла стоеше под тезгяха). По едно време в десети клас вече имах двадесетина касети. Цяла фонотека.

По него време открих Бийтълс (с Галя Макшутова).

Пинк Флойд ми е подарък от Боро, за цял живот.
Боро, жив да си, брат ми, обичам те. С тебе сме изгледали на твоето видео “Стената” колко пъти? Осемнайсет хиляди, най-малко.
Също и “Коса”.
И концерта на AC/DC. Тогава не можех да си мечтая дори, че ще ги видя на живо. Два пъти.

В десети клас учех в някаква паралелка по изобразителни изкуства и исках да стана музикант. Електрическите китари в музикалния магазин струваха по двеста лева. Български реплики на Fender.

Електрическа соло китара "Кремона"

Електрическа соло китара "Кремона"

Бачках алпинистка работа по блоковете с Емо, човекът, който за няколко години ми беше баща и приятел. Изкарах кинтите и си купих мечтата.
Емо, жив да си, обичам те.

 

В края на десети клас вече имах група, събрахме се съученици – Тонито, Коцето. Свирехме пънк. Групата се казваше “Черен хумор”. Имахме цели три парчета, записани в домашни условия.
Тони, Коце, живи да сте.

Въпреки сериозното ми желание да стана Ричи Блекмор, нещо не се получи. Стигнах до ниво “напреднал начинаещ”, което означава, че мога да изсвиря началото на Smoke On The Water.

Първата ми съпруга, освен че имаше прекрасни кафяви очи, свиреше и на пиано.

Втората ми съпруга имаше пъстри очи и също свиреше на пиано. Струпахме у дома цяла колекция музикални инструменти – флейта, цигулка, кийборд, бас китара и какво ли не още.
На кийборда се понаучих на доста неща, от Жан Мишел Жар до стари градски песни.
Записахме и цели три собствени парчета при Бат` Димо, който навремето е записвал  “Гумени глави”.
Парчетата са силно повлияни от Motor Head. Аз свирих китарата, бас китарата и в едно от парчетата – бек вокалите. Тя пееше и свиреше на кийборда.
Единственият път, когато ги пуснахме на непозната публика, беше на някакъв Осми декември в Студентски град, на купон в студентския стол.

С третата ми съпруга сме абсолютно на един акъл за музиката. Особено що се отнася до ходене на концерти. Гледали сме на живо AC/DC, Manowar, Accept, Alice Cooper, W.A.S.P. (три пъти), всъщност почти всички групи, които са идвали в България последните години.

Много от графиките ми са вдъхновявани от музика.

Адажио – Албинони.

Адажио

Адажио

Китарата няма нищо общо с Висоцки, макар че постоянно с него я асоциират. Когато я рисувах, се двоумях дали да нарисувам Фендера или да е класическа. С Фендера щеше да стане прекалено метълско и метафората щеше да дойде плоска.  Графиката не е асоциирана с определена песен.

Китара

Китара

Несподелено. Има едно размазващо парче на Оскар Бентън – Not The Same Dreams Anymore

Несподелено

Несподелено

Дъжд – Уайтснейк.
Никой не вижда сълзите ти, когато плачеш в дъжда. Любимата графика на сестра ми.

 

Дъжд

Дъжд

Джон (Ленън) – всичко на Джон.

Джон

Джон

Скорост. Макар че няма никакви автобуси в тази графика, името идва от Били Айдъл.

Скорост

Скорост

Сняг. Любимата песен на майка ми – “Пак ще се срещнем, след десет години“. ФСБ.

Сняг

Сняг

Две графики дължа на Led Zeppelin – Railway To Heaven и Стълба към Небето.

Стълба към Небето

Стълба към Небето

Railway to Heaven

Railway to Heaven

Две дължа на Пинк Флойд:

Докосване

Докосване

Стената

Стената

Диана Експрес – Блус за двама

Блус

Блус

Камъните падат. Каква чалгия правеха навремето…. не боза като сегашната…

Камъните падат

Камъните падат

July Morning – Uriah Heep

July Morning

July Morning

Тук сме аз и моята любима, посрещаме джулая на брега на Бялата Лагуна, край Каварна.

Хамлет – Щурците. Автор на текста – Волен Николаев.

Хамлет

Хамлет

Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете
скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската
до най-високата ми ноти?
Не!
За какъвто щете
инструмент ме смятайте –
можете да ме разстроите,
но не и да свирите на мен!

О, в такава нощ минава само трамвай,
като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега и аз мога да ви кажа.

Във спор със свойта млада памет
един връстник на всяка младост,
съвременен объркан Хамлет
пресича сред нощта площада.

О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.

Сред булевардите се вглежда
във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда,
там някой днес ще му отвори.

Къде момче, сега отиваш
и наш’те сънища тревожиш?
Дали все още Хамлет жив е –
средновековно невъзможен?…

О, в такава нощ минава само
трамвай, като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Какво не мога да ви кажа?

Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде –
средновековно невъзможен…

9 Comments About “20 май 2011 / Музиката”

  1. frog says:

    Колко мило. 🙂 И много интересно. 🙂

  2. EJ says:

    Is it something out of the Music?
    The creation is music. You are music.

    But we have different tuns and different abilities to produce sound. Can you imaging how boring it will be if we were the same and equal.

    All the instruments that produce music are just mediators. The music, as everything else is in you..

    The question is how to make it be more harmonious and how the sound to be more pleasant. Actually, it means different things for different people. The final result is what matters.

    If you are happy without making other people and animals:) unhappy, this is everything that matters. Isn’t it ? There is nothing out of the Music , baby… Nothing.

    The creation is music. Humans and the creation is music. You are music. But we have different tuns and different abilities to produce sounds. Can you imaging how boring it will be if we were the same and equal.

    The question is how to make it be more harmonious and how the sound to be more pleasant. Actually, it means different things for different people. The final result is what matters.

    If you are happy without making other people and animals unhappy, this is everything that matters.
    Isn’t it ?

    Matters of the existence.

  3. EJ says:

    Sorry for the repetition. It happens second time in your site . I tryed to clear some words but it staid after I clear it. As refrain:)

  4. galll says:

    Ле-ле, къде ме върна! Радвам се да те “видя”, Бояне!

    • Boyan says:

      Интернета сближавал хората, казват, почти колкото телефона. Помниш ли, като звъняхме на непознати по нощите да им пускаме “Трилър” на Майкъл Джаксън?

  5. милка says:

    Бояне -всичките ти графики – 6-те (при планирани 4!) са вече тук. Прелетяха над океана – коя на собствени криле (Пегас…), коя със сключено молитвено ръце и собствени платна (Молитва…), коя опитвайки се да изпълни Албинони (Адажио…), коя превърнала се във фар на любовта (Свещ…), коя пореща вълните с показалец (Рисунка…) и още една “коя” (Магаре…) – запряла се по моста без надежда да мине по него. Е, сега в компанията на всички тях чувствам, че се разхождам по глобуса – твоята глобо-мисъл е във всяка една от тях. Ти беше една от най-хубавите ми изненади в България. Райко да те топли, и да си купиш едни здрави обувки за по-студеното време… Живей т.е твори вечно!!!

  6. Таня says:

    Здравей, Бояне, не се познаваме, но ми се иска към една твоите графики( “Молитва”) да добавя още една, която харесвам мн. – “Далечно плаване” и още една – по твой избор. Ти кажи как.
    PS Христо обеща да донесе на някоя от срещите на групата във Варна, но може би аз не съм имала късмета да присъствам.
    Пожелавам ти много вълнуващи преживявания и съответно много нови творби.

Leave a Comment