21 септември 2010 / Има кой да ме напсува

21.09.2010

Дето се оплакват хората, като ги питаш Върви ли търговията? отвръщат Аве няма кой да ме напсува.
Днес ме напсуваха още сутринта, в буквалния смисъл на думата.

Извадили сме, значи, стативи, картини, таман сме подредили, аз си седя блажено на стола и пийвам първото кафе. Гледам горе при колегата Конски художник някаква жена на средна възраст, прилично облечена,  водят  диалог. От жестовете разбирам, че той я праща при мен. Бря, мисля си, защо ми я праща? Той клиент не изпуска, независимо дали за картина или портрет или самолет ако щеш.

Идва жената при мен, широко се усмихва, учтиво поздравява с Добро утро и минава директно на въпроса, който е:
– Искам да научите моята внучка да рисува! – и вади от портмонето си листче с размер на трамвайно билетче, с някаква рисунка на него. – Ето това е нейна творба на девет години, сега е на петнадесет и искам да й давате уроци по рисуване! През седмицата не може, значи в събота и неделя…
– Оп – казвам – защо аз трябва да уча вашата внучка да рисува?
– Няма ли да я научите?
– Както виждате, госпожо, аз нямам табела за Уроци по рисуване, освен това е спорно доколко мога да рисувам, за разлика от колегата, който ви изпрати при мен, той е завършил академия…
– Я моля ви се, не ми губете времето, аз знам два езика и имам две висши образования, печеля по четири хиляди евро месечно и сега идвам от Шератон, където пих кафе… Ще я научите ли да рисува или не?!?
В този момент аз се убеждавам окончателно, че бедната женица просто е чалната и колегата “учтиво” се е отървал от нея.
– За съжаление аз не мога да я науча на нищо и единственото, което мога да ви посъветвам, е да отидете в Художествената Академия, тя е тук наблизо, и да наемете някой истински професор, който да я научи да рисува… – полуелегантно се опитвам да я засиля към НХА.
– Ясно – тросва се тя – този разговор е безсмислен, а ти си боклук.
Разсмивам се щедро, което очевидно я вбесява още повече.
– Разговорът верно е безсмислен – кикотя се – но пък е адски забавен!

Тя се дръпва на два-три метра от мен и закрещява колкото й глас държи:
– Боклук! Шибан български боклук! Да ти еба майката!
И зарежда цветисти псувни, вервай, дори на Сточна гара рядко се чуват такива.

Е те това е качествено шоу! Викнах  на колегата Снимай ве, снимай с телефона, тая напрао оре паважа, егати, обаче лудата не беше чак толкова луда, че да стои пред обектив и се засили към Света София.

Та така, скъпи мои приятели, спокойно, бизнесът върви с пълна сила, има кой да ме напсува още от сутринта.

Изкуството днес имаше почитатели от френска и българска страна.

Утре съм в почивка, национален празник е все пак.

Leave a Comment