Тази сутрин идвам на пазара и Ужас! Куп натрошена дървения на мястото ми. Помислих, че нощес някой ни е изпотрошил стативите.
За щастие – не.
През нощта кинаджии снимали някакъв екшън, в който героят чупи с юмруци и ритници пейки като тази:
Изглежда много яка, нали?
Всъщност гредите не са плътни, а кухи, направени са от слепени тънки летвички, при това зарязани през двадесетина сантиметра, та да се чупят едва ли не с пръст. Пробвахме се, ставаме за екшън герои.
Чугунените крака не са чугунени, а пластмасова тръба, при това и тя зарязана.
Всъщност на пейката може да се седи, ако не се клатиш много или не се облягаш юнашки. Един обикновен ритник я попилява на много ефектни парчета.
Оглеждахме остатъците с надежда да ги използваме евентуално да си сковем или закърпим стативите, но не ставаха за нищо друго, освен за горене. Измама и лъжа.
Като е тръгнало на кинаджийство, снимах един киноафиш от началото на миналия век, когато са ги рисували на ръка.
Интересното в този афиш са сенките, които хвърлят миглите на актьора.
Всички са възхитени от Мейбълин.
Малко околна среда – дръвче в два цвята:
И малко домашен уют:
Котката днес има имен ден, да е жива и здрава. Скоро навърши осемнадесет години, което си е почтена възраст.
Според метеоролозите идва студ и ужас в края на месеца.
Според уфолозите извънземните намират зимните ни курорти за презастроени и тази зима смятат да карат ски на Сатурн.
Очертава се кофти сезон, както и да го погледнеш.
















