27 март 2011 / Хабиби и тавата

27.03.2011

Да отбележим настъпването на пролетта, топлото време и по-дългия работен ден с няколко двойни кафета. Посъживиха се малко хората, понаизлязоха по тротоарите, за изкуството дойдоха малко по-добри дни.

Бедствия и аварии

Десният ми ботуш се скъса в последните студени дни. Токът пое по свой път.

Скъсан ботуш

Скъсан ботуш

Хубави ботуши бяха, но четири месеца в кишата и студа ги съсипаха, а и километри навъртяха доста. Мир на прахта им.
Чудя се дали да купувам нов чифт ботуши, или да се надявам, че студ под нулата повече няма да има.
Софийската зима обикновено продължава до края на май.

Другото, което се скъса, беше ауспуха на колата. Така наречената “мека връзка” се предаде по паветата на “Дондуков” и автомобилът заръмжа гърлено. Тананикам си  песничката “Паднал ауспух до трънка, па захванал да дрънка…”
Старият ми приятел-спасител-автомонтьор Киро я завари, но каза, че това изгнило нещо ще удържи още седмица – две, най-много месец. Сега никакви грижи нямам, саде “мека връзка” да търся. Най-мразя ремонти по автомобили.

В случай, че ти трябва автомонтьор-спасител, звънни на Кирил – телефон 0888 76 40 46. Много е добър.

Суеверия и поверия

Поверието гласи, че когато видиш щъркел, трябва да свалиш мартеницата и да я окачиш на дърво. Щъркел не видях, то в София няма, но гларус прелетя над Синода. Закачих си мартеницата на моето дърво.

Мартеница

Мартеница

На Благовещение с кафето ми се падна късметче “Здраве”. Слава Богу, изкарах зимата без никакви болести, дори носът ми не текна нито веднъж.

Да раздуя сега още някоя

История от старите времена

Хабиби и тавата

Хабиби е един сириец, който живее в България от двадесетина години и се прехранва с търговия. Синът му се прочу с това, че отвори месарница навръх Заговезни и орева света, че хората не купували месо…
“Хабиби” всъщност не е име, а нещо като “приятел, любим” на арабски. Както и да е, на пазара си му викаме Хабиби и той си реагира като на собствено име.

Хабибито обича да се бута в антиквариата, не че разбира нещо, но го влече, рийш ли.

Някъде преди десетина години става случката.
Идва един ден, носи някаква стара турска тава, медна, порядъчно зеленясала. Елипсовидна, с дръжки. Носи и някаква снимка на Стария Истанбул.
– Можи ли – вика, – да нарисуваш на него Стамбул (Истанбул), отстрани оградено с алтън (златна боя) и гюл (розички)?
– Можи, Хабиби, можи, ама ши струва многу пари,-  отвръщам. – Стобидисе лева щи струва.

Отклонявам се за момент – Хабибито не може(ше) да казва буквата “п”, в арабския такъв звук нямало. Един ден го обучавах специално да плюе, да вика “педерас” и други думи с “п”, схвана бързо. Много смешно звучеше, като рече “блюнка” (плюнка).

– Вай аллах, стобидисе лева многу пари, аз бедни чувек, нидей така. Ни можи ли за сто?
– Можи бе, Хабиби, за сто, ама без алтън и без гюл. Само Стамбул.

Добрееее.

Правим му тавата, взема си я той, доволен. След два дни иде:
– Вай аллах, аман-заман, сложи малко алтън наоколо, молим ти се, така вид няма, ни мога да гу продам.
– Хабиби, алтъна пари струва, то не е блюнка, ши даваш двайси лева, щи слагам алтън тъничко наоколо.
Заопява пак “вай аллах”, ама даде още двайсет лева.

След още два дни пак иде, пак влачи тавата.
– Какво искаш сега бе, нечестивецо – питам.
– Гюл малко, съвсем мънички гюлчета, тук, тук, тук, тук, тук и тук.
– Добре, Хабиби, ама щи струва ощи трийсе лева…
– Как трийси лева бе, вий люди ли сти?
– Ей там – соча на ъгъла цветарницата – идин гюл бет лева. Шест гюла трийси лева. Толкуз, скъпи ми бриятелю.

Все едно жив го одрах, ама даде още трийсет лева, та окончателната цена на тавата излезе стобидисе лева, както му исках първоначално.

Как свършва историята… Хабиби продал тавата като автентична стара тава на един от галеристите-антиквари, който пък я прехвърлил на друг свой колега с мъничка печалбица, а той моментално звъннал на нашия Хабиби, че има за него абсолютно истинска турска тава с истанбулска живопис на нея. Хабибито ми разправя после, че тая тава обиколила половината софийски антиквариати, като повечето са я купували с единствената идея да  я продадат на него. Най накрая тавата свърши на пазара, при Талибана, там се подмята половин година, докато не я завлече някакъв чужденец. Някой ден от Сотби неминуемо ще се обадят на Хабиби, че имат тука една тава за него…

Снимка на тавата нямам, но по-късно направихме на стара мукава същия Истанбул, без алтън и без рози. С български вестник отзад, къде ще ти търсим турски…

Старият Истанбул

Старият Истанбул

2 Comments About “27 март 2011 / Хабиби и тавата”

  1. galll says:

    Ха-хаа! Жестоко!

  2. marimanta says:

    Леле, голяма веселба само за стобидисе лева, хахахаха

Leave a Comment