30 – 31 юли 2010 – Другото име на ада

31.07.2010

Другото име на ада е КАТ-Дървеница.

Петъка го наредих за “ден на институциите”. М. ме записала при лична лекарка, трябваше да отида да се запознаем и да ми направи профилактичен преглед, другата институция беше КАТ, които ми взеха синьото талонче преди четири месеца за шофиране без винетка.

Реших да движа без кола, с обществен транспорт. Сутринта в седем и половина нямаше откъде да купя билетче за автобус, а шофьорът не би развалил 20 лева. Качих се гратис, автобусът беше добре натъпкан. на следващата спирка слязох, за да дам път на гражданите, слизащи от превозното средство и другите граждани, искащи да се качат в същото превозно средство. До мен се нареди жена, държаща в ръце електроуред с вид на калкулатор от соцепохата. Не беше трудно да отгатна, че това всъщност е високотехнологично устройство за проверка на билети, а жената се явява контрольор. Благоразумно не се качих обратно и останах на спирката. Дотук СКГТ е на загуба от мен една спирка возене гратис и десет лева пропусната глоба. Въодушевих се и взех такси, което за три лева ме закара до поликлиниката.

Чаках половин час, докато дойде лекарката, докато стартира уиндоуса и останалите приложения, нужни за компютризираната обработка на пациентите. Оказа се приятна жена с чувство за хумор. Теглото ми я притесни донякъде, но я уверих, че вече ям и през деня.

От поликлиниката взех друго такси, което за пет лева ме стовари в сърцето на ада (КАТ-Дървеница). В десет сутринта друго високотехнологично устройство (за управление на опашките), представляващо метален сандък с няколко бутона, без дисплей и аудио, инсталирано в преддверието на ада, изплю хартийка с номерче, от което разбрах, че трябва да изчакам приблизително 200 (словом – двеста) души, докато се явя на заветното гише, където да ми връчат наказателното постановление за шофиране без винетка.

Преддверието на ада - КАТ Дървеница

Преддверието на ада - КАТ Дървеница

От сутрешната чиста полза 10 лева, като извадих такситата, оставаха два лева, които обърнах в кафе с цвят и вкус на дизелово гориво, предлагано в барака до адовата централа.

В един часа ми дойде редът, трябваше да платя сто лева глоба за нарушението “шофиране без винетка” по родните трапища. Как да не се радвам, че живея в България…

Спуснах се с метрото от Дървеница до ЦУМ. Вътре в самото метро също проверяват билетчетата. Там си бях с редовно такова. Помотах се по бившата “Жданов”, дадох за закърпване едно старо кожено яке и се прибрах у дома с трамвай. Дупчих билетче, разбира се. Провериха го, разбира се. Жегата очевидно мори по-възрастните обитатели на трамваите, така че се возих на седалка. Слушах семейството реститути пред мен, които обсъждаха коя къща по пътя на трамвая да купят и дали биха им останали пари “да боядишат стълбището”. За малко да им кажа, че е редно да заделят и пари за паметници, но нека бъдем културни…

Петък – чудесен ден за майстора, за сисадмина и за институциите.

Събота пък беше чудесен ден за изкуството.

2 Comments About “30 – 31 юли 2010 – Другото име на ада”

  1. Случайна среща сякаш с близък човек….От преди близо 17 години у дома на стената висят Дон Кихот и Феникс…И ги обичам като частичка от живота си…Много от миналите през моя дом са ме питали кой е художника-отговарям Боян(така пише на графиките:) Боян от пл. Ал. Невски….Радвам се на тази среща и ви желая късмет и добри срещи по пътя! Слава

    • Boyan says:

      Радвам се. Малко преди да напусна фирмата, видях една моя графика (“Черупка”), на стената в едно магазинче в същия блок, в който беше офиса. Човекът каза, че я има повече от десет години. Пита ме дали рисувам още, много гадно ми стана, когато отговорих “Не”. Това е едно от нещата, които ме накараха да се върна на улицата.

Leave a Comment