6 декември 2010 / Горгона

06.12.2010
Горгона

Горгона

Тази Горгона гледах повече от четири години право в мониторите. Оцелях, слава Богу. Лицето е измислено, не е портрет на реална личност.
Поредната некомерсиална графика.
Вместо да нарисувам Къщата-На-Левски-В-Карлово, както искаше една дама преди време, аз увековечавам ужаси…

От днес на статива.

Днешният ден беше чудесен за изкуството, иначе декември започна крайно обезсърчително.

Честит Никулден на всички, които празнуват.

Подробно за Горгоната от древногръцката митология:

Полидект намислил насила да се ожени за прекрасната Даная, но тя ненавиждала суровия цар Полидект. Персей се застъпил за майка си. Полидект се разгневил и оттогава мислел само за едно — как да погуби Персей. В края на краищата жестокият Полидект решил да изпрати Персей да отреже главата на горгоната Медуза. Повикал той Персей и му казал:

— Ако ти наистина си син на гръмовержеца Зевс, няма да се откажеш да извършиш един голям подвиг. Сърцето ти не ще трепне пред никаква опасност. Докажи ми, че Зевс ти е баща, и ми донеси главата на горгоната Медуза. О, вярвам аз, че Зевс ще помогне на своя син!

Персей погледнал гордо Полидект и спокойно от говорил:

— Добре, ще ти доставя главата на Медуза.

И той тръгнал на далечен път. Трябвало да стигне до западния край на земята — до оная страна, където царували богинята Нощ и богът на смъртта Танатос. В тая страна живеели и ужасните горгони. Цялото им тяло било покрито с блестящи и яки като стомана люспи. Нито един меч не можел да разреже тези люспи освен извития меч на Хермес. Горгоните имали грамадни медни ръце с остри стоманени нокти. На главите им вместо коса се движели със съскане отровни змии. Лицата на горгоните с острите им като ками издадени зъби, с устни, червени като кръв и с пламтящи от ярост очи изразявали такава злоба, били така ужасни, че всеки, който погледнел горгоните, се превръщал на камък. Горгоните бързо се носели из въздуха върху криле със златни, блестящи пера. Горко на оня човек, когото те срещнели! Горгоните го разкъсвали на части с медните си ръце и пиели горещата му кръв.

На Персей предстояло да извърши тежък подвиг, не по силите на човек. Но боговете от Олимп не можели да позволят да загине той, Зевсов син. На помощ му дошли бързият като мисълта пратеник на боговете Хермес и любимата Зевсова дъщеря, войнствената Атина. Атина дала на Персей меден щит, толкова блестящ, че в него като огледало се отразявало всичко; Хермес пък дал на Персей острия си меч, който режел като мек восък и най-твърдата стомана. Вестителят на боговете обяснил на младия герой как да намери горгоните.

Дълъг бил пътят на Персей. През много страни минал той, много народи видял. Накрая стигнал в мрачната страна, където живеели старите граи (форкиди). Те и трите заедно имали само едно око и един зъб. Поред си служели с тях. Докато окото било у една от граите, другите две били слепи и виждащата грая водела слепите, безпомощни свои сестри. А в момента, когато, след като извадела окото си, граята го предавала на следващата поред, и трите сестри били слепи. Тези именно граи пазели пътя закъм горгоните; само те единствени го знаели. Персей тихо се промъкнал в тъмата до тях и по съвета на Хермес грабнал от една от граите чудесното око тъкмо в момента, когато тя го предавала на сестра си. Граите извикали от ужас. Сега те и трите били слепи. Какво да правят слепи и безпомощни? Започнали да молят Персей, да го заклинат във всички богове да им върне окото. Те били готови да сторят всичко за героя само да им върне тяхното съкровище. Тогава Персей поискал от тях срещу връщане на окото да му покажат пътя към горгоните. Дълго се колебали граите, но трябвало, ако искат да си възвърнат зрението, да посочат тоя път. По този начин Персей научил как да отиде на острова на горгоните и бързо отминал по-нататък.

През време на по-нататъшното си пътуване Персей стигнал при нимфите. От тях получил три подаръка: шлема на владетеля на подземното царство Хадес, що правел невидим всеки, който го наложи на главата си, крилатите сандали, с помощта на които можело да се лети бързо по въздуха, и една вълшебна торбичка: тая торбичка ту се разширявала, ту се свивала според големината на това, което се сложи в нея. Обул Персей крилатите сандали, сложил Хадесовия шлем, метнал през рамо чудната торба и бързо се понесъл по въздуха към острова на горгоните.

Персей се носел високо по небето. Под него се разстилала земята със зелени долини, по които като сребърни ленти се извивали реки. Долу се мяркали градове, в тях ярко блестели с белия си мрамор храмовете на боговете. В далечината се извисявали планини, покрити със зелени гори, и техните върхове, покрити със сняг, блестели на слънцето като елмази. Персей се носел като вихър все по-далеч и по-далеч. Той летял тъй високо, както не летят даже орлите с мощните си криле. Ето че блеснало надалеч като разтопено злато морето. Сега Персей лети над морето и шумът на морските вълни стига до него като едва доловимо шумолене. Ето вече не се вижда земята. По всички посоки, докъдето стига погледът на Персей, се е ширнала под него водната повърхност. Най-сетне в синята далечина на морето като черна ивица се показал остров. Ето той все повече се приближава към него. Това е островът на горгоните. Нещо лъщи на слънцето там с непоносим блясък. Персей се спуснал по-ниско. Като орел кръжи той над острова и вижда: върху една скала спят трите страшни горгони. Те са опънали насън медните си ръце, стоманените им люспи и златните им криле светят като огън на слънцето. Змиите по главите им едва шават насън. Персей побързал да отвърне поглед от горгоните. Той се страхува да погледне грозните им лица: само да ги зърне, и ще се обърне в камък. Персей взел щита на Атина Палада — в него като в огледало се отразили горгоните. Но коя от тях е Медуза? Горгоните си приличат една на друга като две капки вода. От трите горгони само Медуза е смъртна, само тя може да бъде убита. Озадачил се Персей. Сега му помогнал бързият Хермес. Той посочил на Персей Медуза и тихо му пошепнал на ухото:

— По-бързо, Персее! По-смело се спускай долу. Ето крайната към морето е Медуза. Отсечи й главата. Помни, не я поглеждай! Само един поглед и си загинал. Бързай, докато горгоните не са се събудили!

Както орелът се стрелва от небето върху набелязаната жертва, така връхлетял Персей на спящата Медуза. Той гледа в лъскавия щит, за да нанесе по-сигурно удара. Змиите по главата на Медуза усетили врага. Те се надигнали със страшно съскане. Помръднала, в съня си Медуза. Тя вече полуотворила очи. В този миг като мълния блеснал острият меч. С един удар Персей отсякъл главата на Медуза. Тъмната й кръв като поток бликнала върху скалата, а заедно с кръвта от тялото й излезли крилатият кон Пегас и великанът Хризаор и литнали към небето. Бързо сграбчил Персей главата на Медуза и я пъхнал в чудната торба. Тялото на Медуза, гърчейки се в конвулсиите на смъртта, паднало от скалата в морето. От шума на падането му се пробудили Медузините сестри Стейно и Евриала. Размахали мощни криле, те се издигат над острова и с пламтящи от ярост очи оглеждат наоколо. Горгоните шумно се носят във въздуха, но убиецът на сестра им Медуза безследно е изчезнал. Жива душа не се вижда нито на острова, нито далеч в морето. А Персей, невидим с Хадесовия шлем, бързо летял над шумящото море. Ето го вече лети над либийските пясъци. През торбата се процежда кръв от главата на Медуза и пада на тежки капки върху пясъка. От тези капки кръв пясъците родили отровни змии. Всичко живо бягало от тях; поради змиите Либия се превърнала в пустиня.

Leave a Comment