Боян
Дневник на уличния художник

За статистиката – август месец беше прекрасен за изкуството. Времето беше тихо почти през целия месец, имаше само два студени дни, дъждове почти не валяха, бури и градушки – никакви. Жегата беше от класа, но аз почти не я усетих под дебелата сянка. Взех си някакви рокерски боти за есента, продавачката твърдеше че са български, [...]

Continue »

Да драсна няколко реда в месечника на уличния художник. Юли беше хубав за изкуството, август също се очертава такъв. Времето в метеорологичния смисъл – валяха ме няколко пороя, градушки нямаше. Август започна със Светите Жижници, които продължиха до девети. На девети август температурите удряха около 36 градуса по Целзий. Десети август можем да отбележим като [...]

Continue »

Точно една година, откакто се върнах на тротоара. Можем да кажем, че не беше чак толкова лоша за изкуството. Жив съм, мърдам. Най-ужасните месеци (във всеки смисъл на думата) бяха декември и януари. Най-хубав беше август 2010. Най-гаден ден от седмицата – вторник. Най-хубав – събота. Кой се интересува от изкуството? В град с два [...]

Continue »

Първото звукоиздаващо нещо, което имах през живота си, беше български касетофон “Монтана”. Моят беше оранжев. Подари ми го брат ми, като бях в първи клас. Имах и една касета с тогавашно диско. Дона Съмър. Касетофонът се скапа бързо, спря да върти касетата, но за сметка на това от само себе си започна да хваща радио. [...]

Continue »

Не ми е ден за писане днес, ама нейсе. Да отбележим времето и времената – Цветница сутринта беше слънчева и топла, от обяд нататък стана Зъзница, облаци, вятър и студ.  На него ден дори и циганите с върбовите клончета не направиха кой-знае какъв бизнес, половината стока я зарязаха в храстите. По пазара сновяха празнично облечени [...]

Continue »

Има една книга на братята Стругацки – Времето на дъжда. Там се разказва за едни хора, които ако не четат – умират. От глад. Научих се да чета на пет години. От скука. Маман работеше на Слънчев бряг в някакъв ресторант, миячка. Бяха ни дали служебно бунгало. Мен ме беше страх от голите охлюви (тогава [...]

Continue »

Да отбележим Първи Април като един хубав ден за изкуството. Сутринта по пазара мина Херман Ван Ромпой и си купи от мен две дървени яйца. По-късно минаха другарите Роберт Мугабе, Войчех Ярузелски, Ерих Хонекер и Пенчо Кубадински. Денят завърши с Джордж Майкъл, който така и не свали тъмните си очила, докато ровеше в яйцата. До [...]

Continue »

Да отбележим настъпването на пролетта, топлото време и по-дългия работен ден с няколко двойни кафета. Посъживиха се малко хората, понаизлязоха по тротоарите, за изкуството дойдоха малко по-добри дни. Бедствия и аварии Десният ми ботуш се скъса в последните студени дни. Токът пое по свой път. Хубави ботуши бяха, но четири месеца в кишата и студа [...]

Continue »

В далечната 1998 г. нарисувах първите си дървени великденски яйца. Рисувах икони върху яйцата, с темперни бои. Отначало беше доста трудно, докато свикна как да хващам яйцето, без да се изцапам и без да го размажа. Когато беше топло, рисувах на улицата, на хората им беше интересно да гледат. Със заготовките (чистите дървени яйца) нямаше [...]

Continue »

Да честитя празниците първо – Баба Марта и Трети март. Февруари горе-долу биваше, даже и няколко дни хубаво време видяхме. Изкуството оцеля някакси. Март започна със студове, а днес, неделя, имаше отвратителен леден вятър. Гадост. Последните дни на зимата най-трудно се понасят, както и последните стъпала до десетия етаж. Истории от старите времена Дечевците Преди [...]

Continue »