Боян
Дневник на уличния художник

Днес се появи едно от автомобилчетата на Google Maps да снима пазара на художниците и покрай него “Св. Александър Невски”. Снимахме го и ние. Освен другите забележителности, в гуглето ще се видят и хималайските преспи в центъра на София.   Ужасен февруари изкарахме. Още в края на януари заваля сняг като из ведро. Колата ми [...]

Continue »

Ако работиш на тротоара, освен като герой от филм, можеш да се почувстваш и като герой от зимна приказка.   Няма художници, няма хора, само едно бяло куче на белия сняг.     Александър Невски си стои.   Изринах десет кубика сняг.   Въпроси и отговори Напоследък като ме питат “Как си?” отговарям “Като импресионист”. [...]

Continue »

Едно от предимствата да си уличен художник е, че можеш да се чувстваш като герой от филм. Преди време гледах по Дискавъри филм за някакви японски маймуни през зимата. Приликата е едно към едно:   За щастие имам нови ботуши и ръкавици. Чувствам се човек. Освен на Александър Невски, сняг вали и на Университета.  

Continue »

Тази сутрин идвам на пазара и Ужас! Куп натрошена дървения на мястото ми. Помислих, че нощес някой ни е изпотрошил стативите. Изглежда много яка, нали? Всъщност гредите не са плътни, а кухи, направени са от слепени тънки летвички, при това зарязани през двадесетина сантиметра, та да се чупят едва ли не с пръст. Пробвахме се, [...]

Continue »

Mittwoch на немски ще рече “сряда”. Научих дните от седмицата и още някои приятни думи от Кристофър Дал. Както отбелязва в интрото – немският е лесен. На английската дума слагаш представка “ге” и окончание “ен”. “Бай” става “гебайен”. Яко. Да забравим този октомври месец в качеството му на отвратителен за изкуството. Ноември се очертава само [...]

Continue »

Септември беше хубав за изкуството, с тихо и топло време. Златно лято, плавно преминаващо в златна есен. В един музикален магазин ми позволиха да пипна, че и да се снимам с китара, струваща единадесет хиляди лева.   Не бих нарекъл тази китара “кичозна”, от уважение към Джо Сатриани. Нека я наречем “живописна”. Не пробвах да [...]

Continue »

За статистиката – август месец беше прекрасен за изкуството. Времето беше тихо почти през целия месец, имаше само два студени дни, дъждове почти не валяха, бури и градушки – никакви. Жегата беше от класа, но аз почти не я усетих под дебелата сянка. Взех си някакви рокерски боти за есента, продавачката твърдеше че са български, [...]

Continue »

Да драсна няколко реда в месечника на уличния художник. Юли беше хубав за изкуството, август също се очертава такъв. Времето в метеорологичния смисъл – валяха ме няколко пороя, градушки нямаше. Август започна със Светите Жижници, които продължиха до девети. На девети август температурите удряха около 36 градуса по Целзий. Десети август можем да отбележим като [...]

Continue »

Точно една година, откакто се върнах на тротоара. Можем да кажем, че не беше чак толкова лоша за изкуството. Жив съм, мърдам. Най-ужасните месеци (във всеки смисъл на думата) бяха декември и януари. Най-хубав беше август 2010. Най-гаден ден от седмицата – вторник. Най-хубав – събота. Кой се интересува от изкуството? В град с два [...]

Continue »

Първото звукоиздаващо нещо, което имах през живота си, беше български касетофон “Монтана”. Моят беше оранжев. Подари ми го брат ми, като бях в първи клас. Имах и една касета с тогавашно диско. Дона Съмър. Касетофонът се скапа бързо, спря да върти касетата, но за сметка на това от само себе си започна да хваща радио. [...]

Continue »