Люлка

Ето я и новата графика, дето беше готова още преди Великден. Според традициите софтуера на скенера го подкарахме за Гергьовден.

Ticking away the moments that make up a dull day
Fritter and waste the hours in an offhand way
Kicking around on a piece of ground in your home town
Waiting for someone or something to show you the way
/Pink Floyd, Time/

Времето и времената

Метеорологично погледнато, времето се постопли. Дойдоха Светите Дъждници и Градушници. Зимните ботуши ги оставих преди няколко дни, нелъснати.
Времената за изкуството са все още зимни. Април беше кофти месец. Май започна малко по-добре, но само благодарение на една бяла лястовица.

Мъки и неволи

По първи май ме заболяха зъби, едни древни руини долу вдясно. Не боляха чак толкова, че да пия медикаменти, просто напомняха тихичко за себе си.
Съвети за младия художник: Мий зъбите си поне толкова често, колкото и четките.
Таман зъбите се оправиха, на пети май, събота, нещо ми задра лявото око. Вятърът носи боклуци, прахоляци, павета, получи се малка инфекцийка. Навръх Гергьовден, неделя сутрин, шести май, събуждам се само с дясното око, лявото се подуло здраво. Бедамусеневиди. На такъв светъл празник дори и моргата не работи, какво остава болници и поликлиники.
Отивам с градския транспорт в Торакс, те денонощни. Посрещат ме две любезни дами.
- Дайте нещо за окото – викам – за капане, за мазане…
- Ми ние не можем да ви поставим диагноза, трябва да извикаме очен лекар. Ще дойде до един час, прегледът струва четиридесет и два лева и викането още петнадесет…
- Шестдесет лева? Шийсе лева? В брой ли ги искате – викам, – или да ви донеса едно агне?
Не разполагах нито с агне, нито с шийсе лева в брой, тъй че си дигнах чукалата и се прибрах. Отидох в кварталната аптека, там аптекарката отсече още от вратата, че ми е излязъл “ечемик”, консултира се с другата аптекарка капки ли да ми дадат или маз, единодушно решиха да е маз. “Тобрадекс”. Шест лева или едно пиле.  Намазах се и отидох на работа. През деня поне двадесет души ми казаха “Уау, излязъл ти е ечемик!”. Така и не научих медицинското название на ечемика, защото от мазта взе да се оправя и не отидох на доктор.
Съвети за младия художник: Добре е все пак да отидеш на доктор, за да ти предпише най-подходящия хербицид.
Мина се седмицата, ечмикът завяхна, обаче
обаче
в съботата сега дето мина, излязох да купя печена риба за вечеря, ама нямаше печена риба и взех някакви кюфтета.
През нощта в събота срещу неделя ме връхлетя такова разстройство, рядко описвано дори в литературата. Дрисък и драйфане едновременно, да се чудиш накъде да се обърнеш.
Съвети за младия художник: Не чакай да се подрискаш, за да разбереш, че си смъртен.

Пророчество:  Свършекът на света ще настъпи в събота срещу неделя, особено ако съвпадат с голям празник.

Културни събития

Ходихме на концерт на Силвия Кацарова в НДК. Силвия пее както едно време, дъщеря й също пее, но не същото. Фънки става за басист, независимо в какво е облечен. Васко Кеца ходи с ботуши.

Малко снимки от концерта:

Силвия Кацарова в синя рокля

Теди Кацарова в черна рокля

Фънки в розова рокля

Силвия Кацарова и Васил Найденов

На връщане от концерта се разходихме “по центъра”.

Фонтаниумът пред НДК

Осмоъгълният петохуйник пред НДК

Разкопки пред Партийния дом

Разкопките пред Партийния дом вървят по план. Надяваме се до края на лятото да го изравнят със земята.

Асталависта, бейбе.

Птиче лайно на ботуш

Отидох при един колега, соча му кръгчето и го питам:
- Колега, абе какво е това на ботуша ми?
- Птиче лайно – отсъжда той – на късмет е, на пари.
Посочвам левия ръкав на рокерското яке:
- А това какво е?
- Това също е птиче лайно.
- А това – посочвам пак левия ръкав, малко по-нагоре.
- И това е птиче лайно.
Посочвам и десния ръкав на якето, досещайки се за отговора.
- Птичи лайна са, колега – казва той – на много пари е.
- Не си прав – викам. – От глава до пети съм в лайна и пак нищо не мога да продам.

Умувам сега – дали да не взема да ги лъсна тия ботуши?

"Св. Александър Невски" - черни небеса

"Св. Александър Невски" - черни небеса

"Св. Александър Невски" - късче дъга

За голямо щастие ужасът не се отприщи над нас, а някъде на изток. Появи се късче дъга, но не успя да оформи идеалния полукръг (виждал съм два-три пъти такова нещо). Твърде малка беше и твърде бързо изчезна, та не успях да се затичам да мина под нея.

Човек като не може да измисли нищо, говори за времето.
Първата половина на март беше кучешки студ и сняг, втората половина беше хубава. На първи април цял ден валя мокър сняг. Всъщност април до момента не може да се похвали с особено хубаво време, на Цветница беше студ.
На великденската събота удариха четири градушки, четвъртата ме уцели. Беше спряло да вали за момент, рекох да ида до пикалището (то е на около двеста метра от пазара), на връщане заплющя и ме размаза.
“Мокър от дъжд се не бои”, но от вятър се бои с основание. Гаранция за тежка настинка, така че събрах партакешите и се прибрах у дома. Настинката се размина, слава Богу.

Тия дни дървото цъфна и се раззелени.

Дървото цъфна

Глупости, глупости, глупости…

Празници и традиции

Традицията у нас е на празници да преинсталираме компютъра.
Предишната “коледна” преинсталация доведе компютъра до състояние на инволунтарна дефекация, преведено на човешки – неволно насиране. Сегашната преинсталация се оказа малко по-добра, нещата тръгнаха от четвъртия път.
Речник на мръсните думи – “драйвер”. Едно тръгне, друго – не ще. Остава да подкараме скенера.

Нови графики

Имам една нова графика, но докато не подкараме скенера, бял свят няма да види. Ориентировъчно скенерът ще бъде подкаран на първи май, или на Гергьовден. Традициите трябва да се спазват.

Емпирична физика

Тоя, дето е казал, че мократа връв се изхлузва, греши. Мократа връв се затяга. Емпирично доказано.

Безмилостната математика

Март месец беше, когато дойдоха някакви хора при мен да искат портрет. Мъжът още не беше довършил изречението си “Искаме портрет на кума, седнал на маса и…” и ги поведох към колегата отсреща, художника-битовист.
Любимата му тема са сцени от народния бит, най-вече хора седнали на маса и ядящи нещо. Сметнах , че поръчката е много подходяща за него, както и той е най-подходящият художник за тези клиенти.
Говориха, ръкомахаха, заминаха. Той идва след малко, носи ми шоколад, щастлив, взел поръчката. Портрет – четири човека плюс две кучета. Не можел да разбере как така аз отказвам такава кардиналска поръчка, йбаси.
- Ти наясно ли си с математиката – викам – и какви са ти шансовете портретът да стане сполучлив?
- Ми не съм, какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа, че ако рисуваш портрет на един човек, шансовете ти са 50/50. Или ще си прилича, или няма да си прилича. Двама души на портрет – шанс 25%. Четирима – 6.25%. Нека гледаме положително на нещата и не включваме кучетата в прогресията, защото шансовете ти ще паднат под два процента…
Това става март месец.
Сега сме средата на април, той още композира, рисува, преправя и вярва в шанса си. Успокоих го, че ако портретът на втория път не стане, току-виж на третия сполучил. То затова се казва “потрет”, щото не става, докато не потретиш.

Бедствия и аварии

През февруари, като мъчих да извадя колата от айсбергите, помниш, че източих два бойлера гореща вода и на водонагревателното устройство му изгоря копчето за он-офф. Купих от кварталния магазин бойлерско копче за два лева, китайско, плюс едно резервно. Първото изкара около седмица, или десетина дни. Второто успя да изкара една нощ.
Сърч по магазините в центъра, където намерих българско бойлерско копче, от друга пластмаса. То издържа месец. Сега пак е с българско, на около две седмици.
На тоя проклет бойлер не му трябва майстор, трябва му екзорсист. За нищо на света не си купувай бойлер марка “Теси”. Надявам се лятото да изкараме някой лев, така че да изхвърлим проклетото българско нещо и да го заместим с някакво чуждестранно.

National Geographic

За великденската ваканция натоварих бабата, дядото и внучето да ги карам на село. Излязохме от София, минахме няма и двайсет километра, заподскачахме по магистралата. Най-подходящото превозно средство за българските пътища не е нито джип, нито танк. Единствено ховъркрафт върши работа. Точно размишлявах върху това и внезапно двигателят почна да губи мощност. Смених предавката с по-ниска, оборотите продължиха да падат. Почувствах се като във филм по “National Geographic”, дето разследват самолетни катастрофи.
- Капитане, първи двигател губи мощност!
- Втори двигател?
- Нямаме втори двигател, капитане…
Пуснах задкрилките и заходих за кацане към аварийната лента. Смених на трета, после на втора.. а, дръпна. Имаме мощност, капитане! Шумът на двигател ролс-ройс е толкова успокояващ…
Закарах ги успешно до крайната точка и тръгнах да се връщам.
На магистрала “Тракия” едно от любимите ми места за спиране на връщане към София  е веднага след тунела. Мястото е като извадено от книга на Стайнбек.
Огромен паркинг, украсен с огромен ръждясал артефакт от времето на развития социализъм.

Социалистически артефакт на фона на залязващото слънце

Надписът “Кока-кола” е артефакт от времето на демокрацията.

Артефактът от другата страна

Бутилка бира заупокойно

Като на гроб някой е оставил бутилка бира до паметника. Rust in peace, ръждясвай в мир.

От многобройните ламаринени бараки работи само една. Кафето има вкус и цвят на дизелово гориво.

Разкажи ми за зайците, Джо…

Автомобил на Google Maps

Освен другите забележителности, в гуглето ще се видят и хималайските преспи в центъра на София.

Хималайски преспи в центъра на София

Хималайски преспи в центъра на София

Ужасен февруари изкарахме.

Още в края на януари заваля сняг като из ведро. Колата ми се оказа зарината до покрива. Две седмици не можех (а и не исках) да изляза. На 14 февруари за пръв път температурите се качиха около нулата и се заех да вадя колата от пряспата. Костваше ми цял следобед ровене с лопата, два бойлера гореща вода и четири килограма морска сол да я измъкна. След което се появи другият проблем, че като се прибирам от работа, трудно намирам къде да я вмъкна.

Ядем супа от корени. Картофи, моркови и лук. Разкошна супа става.

Зимна приказка

Няма художници, няма хора, само едно бяло куче на белия сняг.

Бяло куче на бял сняг

Александър Невски си стои.

Александър Невски - дълбок сняг

Изринах десет кубика сняг.

Въпроси и отговори

Напоследък като ме питат “Как си?” отговарям “Като импресионист”.

Една госпожа гледа, гледа графиките и рече:
- Ма вие що стоите тука, ами не отидете в чужбина, примерно в Париж?
- Ми те импресионистите в Париж са гладували, не другаде… – отговорих.

Иронията в цялата тази работа е, че по адрес пазара на художниците се намира точно на улица “Париж”.

Намерих и отговора на най-често задавания въпрос на пазара:
- Вие всеки ден ли сте тука? – питат.
- А вие всеки ден ли ще идвате? – отговарям.

Пътеводител на гугълския стопаджия

Гугъл ми изсипва доста хора, които очевидно не търсят изкуство. Наложи се да изтрия две-три публикации.

Останалите търсения:
Великденски яйца. Свършиха великденските яйца, повече няма да има. Търси на Женския пазар.
Графики. Графики има достатъчно.
Централна гара София. Заблудили са те. Иди на Орлов мост и вземи рейс 305.
Как се рисува. Какво?
Как се рисува портрет. Ааа, разбрах. Трудно. Искат да си прилича, но не съвсем.
karikatyra aleksandar nevski. Грехота е  да се правят карикатури на светии.
Задръстване в София. Постоянно и повсеместно.
Жената със самар. Самар се слага на магаре, освен ако перничани не мислят друго.
Какво да нарисувам. Съчувствам ти, но не мога да ти кажа.
Комерсиална живопис. Придържай се към всичко с “К” – копривщенски къщички, китки, корабчета, кончета, какички. Слагай златни рамки по възможност.
Китари за рисуване. Китарите по принцип са за свирене.
Кak da narisuvam ustni. Намажи си устните с боя и млясни по платното.
Четристотен четирдесет и пет лева. Имаш за харчене или някой ти иска?
Уличен художник рисува прекрасни картини. За мен ли става въпрос?
da me nay4ite da risyvam. Първо някой трябва да те научи да пишеш.
kolko struvat kartinite mi. Малко. Като умреш, ще струват повече.
Рисуване със спрей по стена. Недей, молим те!!!
За дома сгъваеми масички пикник.  Пикник у дома? Само не пали огън на пода…
Мандарина с очи. Тръпки да те побият.
Спи ми се. Радвай се. Кофти е, ако не можеш да заспиш…
Картините купувани от антиквар дали са стари или рисувани от студенти художници. Не е ясно. Ама никак.

Кратка творческа концепция на художници.
Ако търсиш да препишеш от мрежата – недей. Това не е домашно по литература. Ще се явите двама или повече на конкурса с еднакви концепции и отече. Потърси някой студент по културология или филология, който с интелектуалски фрази да опише профанските ти картини. Студент по изкуствознание само в краен случай, и то след проверка на правописа.

Рисувам грозно а пък съм във факултет по изобразително изкуство.
Ако си във факултет по изобразително изкуство, вероятно можеш да рисуваш. Някой ти е казал, че рисуваш грозно? Не се впрягай, кажи, че си модернист. Ако на теб лично не ти харесва как рисуваш, това вече е душевно разстройство. В този случай наистина си модернист.

Аста ла виста, бейбе.

Приликата е едно към едно:

Маймуна през зимата

Художник през зимата

За щастие имам нови ботуши и ръкавици. Чувствам се човек.

Александър Невски - първи сняг

Освен на Александър Невски, сняг вали и на Университета.

Софийският Университет. Масло/платно/сняг, 40х30 см.

За щастие – не.

През нощта кинаджии снимали някакъв екшън, в който героят чупи с юмруци и ритници пейки като тази:

Изглежда много яка, нали?

Всъщност гредите не са плътни, а кухи, направени са от слепени тънки летвички, при това зарязани през двадесетина сантиметра, та да се чупят едва ли не с пръст. Пробвахме се, ставаме за екшън герои.

Греди за филмова пейка

Чугунените крака не са чугунени, а пластмасова тръба, при това и тя зарязана.

Крак от филмова пейка

Всъщност на пейката може да се седи, ако не се клатиш много или не се облягаш юнашки. Един обикновен ритник я попилява на много ефектни парчета.

Оглеждахме остатъците с надежда да ги използваме евентуално да си сковем или закърпим стативите, но не ставаха за нищо друго, освен за горене. Измама и лъжа.

Като е тръгнало на кинаджийство, снимах един киноафиш от началото на миналия век, когато са ги рисували на ръка.

Керванътъ на любовта

Интересното в този афиш са сенките, които хвърлят миглите на актьора.

Шарлъ Боайе

Всички са възхитени от Мейбълин.

Малко околна среда – дръвче в два цвята:

Есенно дръвче в два цвята

И малко домашен уют:

Катерина

Котката днес има имен ден, да е жива и здрава. Скоро навърши осемнадесет години, което си е почтена възраст.

Според метеоролозите идва студ и ужас в края на месеца.
Според уфолозите извънземните намират зимните ни курорти за презастроени и тази зима смятат да карат ски на Сатурн.
Очертава се кофти сезон, както и да го погледнеш.

Да забравим този октомври месец в качеството му на отвратителен за изкуството. Ноември се очертава само като “противен”. Студове сериозни настават, за щастие не вали и не духа.

Според дневника миналата година първият сняг е дошъл на тринайсети декември. Тази година се изсипа още на 16 октомври.

Още нямам ботуши, защото през октомври като имах пари – нямаше ботуши. Сега вероятно има ботуши, но пък няма пари.

Книги за художници

Изчетох отново Амброаз Волар (“Спомени на един търговец на картини”), както и Анри Перюшо – биографиите на Сезан, Реноар и Тулуз-Лотрек. Волар е истинско удоволствие за четене, за разлика от Перюшо, чийто текст е абсолютна гадост. Впрочем, ако си начинаещ изкуствовъд или трябва да пишеш курсова работа за някой художник, у Перюшо ще намериш в изобилие най-отвратителните клишета за изкуството.
Както и да е, добре че ги е написал, защото можеше и нищо да не напише (перифразирам един от музикантския форум, дето оправдаваше свирещите бързо).

Мизантропия

Сезан бил мизантроп. Питам се възможно ли е да си мизантроп и да нарисуваш толкова много портрети.

Преди години някакъв ми предлагаше да ида в Хонконг да бачкам (осем часа на ден да рисувам портрети на азиатци, срещу някаква заплата). Отказах, разбира се. Мразя рисуването на портрети, също така мразя и азиатци. Впрочем, покриването на цяла Азия плюс европейската част на Русия с тринитит ми се вижда прекрасна идея. Жалко само за някои видове пеперуди.

Модерно изкуство

Някаква госпожица миналия месец търсеше “нещо модернистично”, щото “офисът ни е модернистичен”. Пратих я надолу по алеята и се замислих. Модернизмът  умря в началото на миналия век, постмодернизмът умря в края на миналия век, какво всъщност търсеше…

Дорде не речеш – ще участвам ли в конкурса на Модерн Арт Галлери. Нема начин. Има причини:

1. Според регламента за участие, желателно е кандидатите да имат завършено образование по изкуствата или понастоящем да са възпитаници на училище по изящни изкуства, както и да владеят английски език.
Нямам художествено образование. Нямам дори възпитание.
2. Кратка творческа концепция на български и английски, с обем не повече от една страница.
Scheiße, Ich habe eine Konzeption vergessen!
3. Как мога да се наредя аз до Уилям де Кунинг, ебаси… Все едно да наредиш Downpayment Blues до String Quartet No.4.

Впрочем, Хенри Матис няма. Има Анри Матис, ама аре да не издребняваме…

Обзалагам се, че печелившият в конкурса ще има запомнящо се име и фамилия, примерно Юрдан Хуйлевашки или подобно.

Свършека на света

Свършекът на света не настъпи на 11. 11. единайста. Не настъпи и ера на всеобщо благоденствие. Настъпи сметката за тока.
Да ви еба у пророците калпави…

В един музикален магазин ми позволиха да пипна, че и да се снимам с китара, струваща единадесет хиляди лева.

Ibanez 20th Anniversary Surfing with the Alien Joe Satriani

Ibanez Joe Satriani

Не бих нарекъл тази китара “кичозна”, от уважение към Джо Сатриани. Нека я наречем “живописна”. Не пробвах да свиря на нея, защото не мога да изсвиря нищо на Сатриани, а и момчетата й трепереха много, нали е най-скъпата китара в магазина.
Не почувствах никаква тръпка към нея. Едно на ръка, че Ibanez никога не са ми харесвали особено (говоря за външен вид) и друго, че определено стои нелепо с това ми облекло. Представи си да се изтъпаня пред публика и да изсвиря Bad To The Bone (първите дванадесет такта). Виж, Flying In A Blue Dream е друго нещо. Впрочем, на този клип дори и той не свири с нея. Свири с чисто бяла китара.
Ходих и в другия музикален магазин, дето са Фендерите, да се снимам с Блекморския бял Фендер (тоя същия в страничната колона на страницата). Бяха го продали (той струва по-малко от две хиляди лева).

Ако искаш да изглеждаш ексцентрично – вземи си Ibanez 20th Anniversary Surfing with the Alien. Ако искаш да изглеждаш свирепо – черен Fender Dave Murray Stratocaster®.
Ако искаш да изглеждаш свръхестествено…

Ritchie Blackmore

 Свръхестественото свирене се подразбира.

Циганите на Сатурн

С тия кожени дрехи изглеждам донякъде заплашително. Оня ден си седя на пазара и дочувам музика от телефон, по-точно Pulp Fiction Soundtrack – Opening Theme. Таман си пиех кафето. Край мен минава циганин с джиесем. Викам “Ей, я стой малко ве!” – циганинът закова на място. Подадох му цигара, запушихме и заслушахме Криминале, на пъпа на София, на сто метра от протеста, металист и мангал заедно. Нищо против циганите нямам, да знаеш. Изразът “Циганите на Сатурн” ми харесва чисто литературно.

Светльо Витков – Президент

Откровено мой фаворит за президент на територията, наречена “Република България”. Поздрави за целокупния електорат.

Думатиту и киселото мляко

Ако живееш в чужбина и тъгуваш за българските домати и киселото мляко, да знаеш, че те вече не съществуват. Миналата седмица намерих в кухнята завряна найлонова торбичка с кило домати, купувани в края на август (имаше касова бележка с датата). Ако бяха едновремешните домати, щяхме да ги намерим още на другия ден. Тия си бяха като чисто нови – твърди, лъскави, все едно от калъп излезли.
Киселото мляко, завряно най-отзад в хладилника, със срок на годност изтекъл преди десет дни, имаше съвсем приятен вкус, без следа от каквото и да било вкисване.

Уроците по рисуване

Жорето напредва, нарисува четири картини, две от тях продаде и доказа три неща:

1. Който не е рекъл, той не е станал художник.
2. Независимо на колко години си, никога не е късно да станеш художник.
3. Няма число от тотото, дето не се е падало, и картина, дето не се е продала.

Толкова засега.
See You Later, Alligator.